ДОБРИЯТ ЧОВЕК

web | Светлината на света

Негова е силата, звездното войнство,
Той държи света като орех в дланта си,
Безсмъртно се вие смях край лика му,
Войната е негова същност, триумфът - негова цел.

А където е той и протяга ръце,
Където викът му тиранично отеква,
Разчупва се несправедливостта на творението,
И всички неща стават едно и божествени.

Непобедими са сълзите на Доброто,
Градиво за света и влага за плодовете,
Където добрите му сълзи се стичат,
Разпада се всяка форма и се завръща в себе си.

Няма ярост, с неговата сравнима.
Той стои сред кладата на живота си,
И в нозете му се гърчи загубен
Дяволът, стъпкан бръмбар-рогач.

А когато поеме по сетния път, отстрани ще летят
Два ангела, главата му ще потопят в небесните сфери,
Ще крещят тържествуващо сред злато и огън,
И с трясък ще блъскат своите щитове.

1910

© Франц Верфел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.03.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008