СМЕЛОСТТА НА ПОЕТА

web | Светлината на света

Нали сродни на теб са всички живи създания?
  Нали те откърмят и служат ти парките даже?
    Затуй продължавай да крачиш в живота
      Все тъй беззащитен и се не бой!

Всичко, което се случва, за тебе е благословено,
  Превръща се в радост! Какво би могло
    Да те засегне, сърце? Какво би могло
      Да те слети по пътя ти?

Както спокойно покрай брега, или в сребристия
  Шумен поток, или над стихнали
    Бездни леко
      Плувецът се движи - така и ние,

Ние, поетите на народа, с охота сме там,
  Където животът ври и кипи - ведри и мили към всички,
    С вяра във всеки! Защото как инак
      Бихме възпели бога на всекиго?

А когато все пак вълната ласкаво хвърли в глъбта
  Някой от смелите, доблестно вярващ,
    Когато гласът на певеца
      Накрая заглъхне в чертога лазурен -

Ведро загинал е той и горите самотни
  Дълго оплакват смъртта на своя любимец;
    Понякога Девата слуша
      От клоните ведрата негова песен.

Привечер, дойде ли някой събрат
  При гроба на своя другар, размишлява той
    Край свидното паметно място,
      Мълчи и си тръгва с още по-силна надежда.

1801

© Фридрих Хьолдерлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008