Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КЪМ ПАРКИТЕ
web | Светлината
на света
Едно лято само, Всевластни, ми дайте,
Една още есен, да узрее песента ми,
Та после с охота сърцето ми, сито
От сладките звуци, в мен да умре!
Душата, която в живота божествено право
Не вкуси, не ще да намери покой и в Оркуса;
Но ако с най-святото нещо, което
Сърцето ми сгрява, Поезията, нявга успея,
Тогава добре си дошла, тишина на подземния свят!
Ще съм доволен, макар и звукът от моята лира
Да не ме съпроводи там долу; като боговете
Един път живях, и друго не искам.
1798
© Фридрих Хьолдерлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.11.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|