Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗГЛЕДЪТ
web | Светлината
на света
Когато човешката участ поеме към далечините,
Където в простора просветват последните дни на лозите,
Там скоро пустеят на жаркото лято полята
И в траурна тъмна одежда изниква гората.
Природата само допълва на времето знака,
Но тя устоява, а то отминава, не чака;
Това съвършенство блести от небето тогава
Към хората, както дърветата цвят увенчава.
1843
© Фридрих Хьолдерлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.11.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|