Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОМЕТЕЙ

web | Светлината на света

Махай се, сляпа надеждо, сковала
страната ни, сладка омара,
торяща полята ни
с помия от киносалони и кръчми:
може ли нещо да бъде добро,
щом не се грижим за него всички
като за наше огнище, където
сами си приготвяме супата?

Летя по небето
не само в мислите:
новото, дето ни се удава, жилите
почти пръска от болка, на зрителя пък
прогърмява ушите. Още и въздух
ще трябва да си създадем
в празния Космос.

Виждам страните, белязани
от привидност, която те бранят,
но докога? Стари земи,
навред по света,
заплашително правят последните
опити с неовладяна
енергия. А самолетите все се промъкват
през слабите мрежи на небесата
и ги подпалват - нашият огън
ще ни погуби.

А в мирната, кротка страна:
нима е по-леко нейното бъдеще,
повече осигурено? Земята се рони
като хляб в устата.
Нима ще ни падне животът в скута
при нашите скръстени длани? А книгите,
нима са живи? Но откъде,
откъде другаде можем да черпим
такава голяма надежда?

Никоя сграда не устоява,
не я ли поддържаме.
При слаб дъждец
полето се сляга. Където не сме
и не гледаме, нещо се случва,
което само сме предполагали,
то избуява, разраства се,
като надежда ме връхлетява
мрачна и пагубна буря...

В какво ли да вярвам,
ако не в нас? На какво
иначе да се надявам? Нима са лениви
ръцете ни, нашият огън? Защо
да свеждам очи
под напора на времето - сякаш
тук повече няма какво да се върши? Друг
не ще стори делата ни; ала нима
из приемни ще чакаме
за ново нареждане?

Нито на времето, нито на нищо
не се уповаваме, само на себе си,
ала не замижали блажено;
заплашен, но не укротен,
денят ме гледа
и отразява лъчите,
когато понасяме нашия огън
в небето.

1967

 

 

© Фолкер Браун
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008