НИЕ И ВИЕ

web | Светлината на света

Този път на жаждата по склона,
осеян с частни къщици и интереси,
с редакционни вилички
и докторски отличия, в които се укриваме...
Златната среда - общ белег
на истината, гладка като челото
на самодоволник. Все още гордо бродим
през умерения пояс
и бавно - докога ли? - се измъкваме...

А вие, обезпокоени братя
от другите градища: не ни сочете
вашите тротоари, път не са за нас -
те се извървяват на колèне и блестят
от мълчалива пот:
                                можете да вършите,
каквото щете, но няма току-тъй да се спасите
от тази ваша заразена зона - думите и песните ви
ще останат без последствие, а само с приказки
не ще се отървете.

И как ли ще прехвърлим склона
без труд и мъка, щом по камънака
прилепяме със всяка стъпка и дребничките си
желания? Ще се отвърнем - но кога? -
от тази наша гордост, копие, забито в собствената
плът, отровно жило. Отдавна пътищата
са подготвени от погледите ни,
открити са тържествено: да тръгнем само
и много нещо е възможно.

За вас не е възможно нищо:
преградите, които ние чупим,
пред вас страната ви издига.
Така ще изживеете повторно
миналото ни,
                        но то ще протече за вас по-бързо.
Не се ослушвайте смутени все за песента
на галския петел: не искайте от нас
да ви изчакваме.

Какво не е възможно тук
по нашия свободен път! Ще полетим,
щом само снемем длани от спирачките.
Това е овладяно, в ръцете ни, постигнато -
ще се разпука като мълния, разцъфнала
в историята: само да поискаме,
да пожелаем, да го сторим -
а то от нас зависи.

1970

© Фолкер Браун
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008