ПОЛША И БЪЛГАРИЯ - БЪДЕЩИ ПАРТНЬОРИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Ева Март

web

За Балканите се знае по-малко, отколкото за Европа. За мнозина от хората, в частност за обикновените граждани на Западна Европа, България и Балканите като цяло се явяват тъмно място.

Поляците свързват България с хубавата туристическа база от 80-те години, с доброто вино, с ракията и с розовото масло. Обаче за днешна България и съвременното й състояние знаят твърде малко - почти нищо. Те почти изцяло са забравили за нея, предпочитат да пътуват в Сърбия, в Хърватско или в други, небалкански, по-ексклузивни, по-екзотични, дори по-скъпи страни. Но все пак България е европейска страна, въпреки че се намира на Балканите. През март 2000 г. тя успява да отвори първите шест преговорни глави за присъединяване към ЕС, а през декември същата година я изваждат от "Списък 101". Обявеният през 1995 г. списък съдържа 101 така наречени рискови държави, на които ЕС налага визови ограничения. На 29. март 2004 г. България влезе в евроатлантическите структури - в НАТО (Северноатлантическия пакт) - пет години по-късно от Полша (12.03.1999). Преди няколко дни (01.05.2004) Полша стана една от 25-те държави-членки на ЕС. България полага много усилия и има готовност да приключи преговорите по оставащите глави през 2004 г. Така че напълно възможно е България да влезе в ЕС през 2007 г. (по-точно през януари 2007 г.?). И това в най-общи линии е основното, което трябва да се знае за днешна България.

Рано или късно Полша и България ще станат партньори в ЕС. Трябва да се помисли какво нашите две държави могат да си предложат една на друга. Възможно ли е тяхното сътрудничество и в какви области?

Със сигурност успешно сътрудничество между Полша и България е възможно. България вече е съюзник в североатлантическия съюз - единствената сила в света, която може да гарантира стабилност и сигурност, и също както Полша, по време на борбата с тероризма е декларирала пълна подкрепа на САЩ. А полските и българските войски почти година действат с обединени усилия в Ирак. И, въпреки че мисята им е сложна и трудна, правят всичко, за да я изпълнят възможно най-добре. Борят се срещу тероризма, а това е възможно само при активно взаимодействие. Но все пак спирам дотук с размислите си по този дискусионен проблем.

България може да ползва полския опит по пътя на присъедияването към Европейския съюз. Полезно и важно може да се окаже сътрудничеството между полския и българския парламент и особено между комисиите по външна политика, отбрана и сигурност и по европейска интеграция. Разбира се, двете страни се различават, но между проблемите в тяхните правителства има доста прилики. Бъдещето на двете държави зависи от участието им в ЕС. Много важно за тях е да станат част от обединена Европа с развита икономика и с възможност да участват при вземането на решения за бъдещето на Европа, да не останат в периферията на Европа. Това не е само един политически или икономически избор, но и цивилизационен. Проф. Йежи Шацки казва, че "без влизане, без дълбоко влизане на Полша в ЕС, тя няма да навакса вековната си изостаналост. Колкото по-интегрална част от съюза бъдем, толкова по-големи шансове имаме да изравним различните диспропорции". Тези думи могат да се отнесат и към България, но трябва да се отбележи фактът, че Полша започна преговорите по-рано и от по-различно ниво. България загуби много години в периода от 1990 до 1997 г. и не успя да осъществи най-важните икономически и социални реформи. Когато говорим за България, трябва да отбележим, че между нея и държавите в ЕС е по-голяма разлика в икономическото, обшественото и социалното развитие, отколкото между тях и Полша, Чехия, Словакия, Унгария. В икономиката обаче не се случват чудеса. Икономическият растеж зависи от инициативата и енергията на цялото общество. Двете държави, Полша и България, трябва да ползват ирландския опит и експертна помощ в усвояването на средства от европейските фондове. Мнозина от учените, между които и прочутният проф. Норман Дейвис, посочват Ирландия като държава-отличник и добър пример както за новите страни-членки в ЕС, така и за кандидатстващите страни. Проф. Дейвис казва, че ако следваме примера на Ирландия, ще успеем. Ирландските политици са се подготвили добре за влизането в ЕС и са измислили добра стратегия, която по-късно постепенно реализаха. Ирландия за няколко години в началото на 90-те успява да регистрира впечатляващ икономически растеж, превръщайки се от една от най-изостаналите в ЕС държави в така наречен "келтски тигър". Става ясно, че самото членство в съюза не води до автоматично повишаване на икономическия ръст и жизненото равнище. Когато се говори за Ирландия, трябва да се подчертае най-вече общественият договор между всички политически партии, работодатели и синдикати, които осигуряват твърди параметри за развитието на страната.

Полша и България като бъдещи партньори трябва да споделят собствения си опит и да се подкрепят. Между двете държави има приятелство, политическите отношениа между Полша и България са добри. Обаче в икономически план има още какво да се желае. Полша може да се обърне към България и активно да съдейства за присъединяването на България в ЕС, защото обединените усилия на тези две страни ще спомогнат за осигуряване на сигурността и стабилността не само на Балканите, но и в Европа.

За всяка държава-членка е много важно да развива регионите си, особено там, където нивото на стопанско развитие е много по-ниско от това в другите страни-членки на ЕС. От съюза зависи доста много, Европейският съюз отваря големи възможности за страните-кандидатки и за страните-членки, но не може да се каже, че всичко зависи от ЕС. Задачата стои на дневен ред - първо, за политиците на двете страни - и второ, за тяхното общество като цяло. Защото правителството не може да извърши чудеса, то може само да създаде условия. И още веднъж, става въпрос за бърз икономически растеж, за да могат България и Полша да достигнат за няколко години нивото, на което са сега повечето държави от ЕС. Но по пътя към постигането му е нужно изпълнението на няколко критерия, а именно: добри програми, стабилна икономика - ниска инфлация и нисък бюджетен дефицит.

България разчита, че полският бизнес ще се обърне към нея и ще й гласува доверие като на надежден партньор. Полша обаче чака другите държави да й засвидетелстват доверие. Двете страни пък трябва да търсят позиция, чрез която да застанат в центъра на икономическите интереси на страните от ЕС и да осъществяват дейности по привличане на инвестиции.

Със сигурност нашите страни са изостанали спрямо другите в много отношения, но те имат богата история и култура и от туристическа гледна точка са много атрактивни и интересни. Ето защо акцентът трябва да бъде поставен върху контактите между двете страни в областта на туризма. Туризмът създава много добри възможности за развитие на държавите, но и тук възможностите трябва да се обмислят. Без добри програми няма да се извършат чудеса.

Сътрудничеството между Полша и България, както и разширяването на търговските и икономическите връзки, е наистина възможно. Държавите могат да си предложат наистина много. България може да бъде перспективния осеммилионен пазар за полските стоки и услуги.

Полша и България действително могат да си съдействат в много области. Разбира се, нужен е дългосрочен период, една година или две не вършат работа. Стига се до извода, че активното и успешно взаимодействие между Полша и България е ключ към стабилността и сигурността в Европа и на Балканите. Успешното развитие на България по пътя на демокрацията, пазарната икономика и интеграцията поставя България рамо до рамо с Полша при посрещането на глобалните предизвикателства на съвременна Европа.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Unijne igrzysko. Rozmowa z prof. Normanem Daviesem. // Dziennik Piątkowy, 30. kwietnia 2004.

2. Koniec ideologii, początek Europy. // Przegląd, 18. kwietnia 2004.

3. Български дипломатически преглед, 2003, № 7-8.

4. Как е възможно България да влезе в ЕС през 2007? Интервю на Надя Станчева. // Медиапул, 9. март 2004 <http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/03/09/04_090304bg.shtml> (24.06.2004).

© Ева Март
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2004, № 6 (55)