Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛАНИЕ
web | Светлината
на света
Отново трябва да почувстваш, че те сграбчват всички здрави, млади сили,
Че нищо не застива, че край теб кръжи небесно злато и звездите пламенеят,
Че слънцето и вечерта се спущат, а ветрове над сини морски степи веят,
На щурм през облаци раздрани трябва да проникнеш в небесата светлокрили.
Нима си смятал, че пристанищните нежни светлини ще приласкаят твоите платна,
Набъбнали като моминска гръд, напираща необуздано под копринени брокати?
Чуй вече, в тъмнината, призрачен любовен глас - тече и ромоли кръвта ти -
А ти желаеше без мощ ръце да скръстиш, да се предадеш смирено без вина?
Почувствай: светлината и дъждът на твоя блян са се стопили,
Светът се е пропукал, бездната те мами, но пламти лазурната небесна твърд,
Започва бурята, сърцето ти запраща в пагубни обятия със сетни сили,
Догдето то напълно рухне с вик на сладост, щастие и смърт.
1914
© Ернст Щадлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|