Едгар Морен

web

Ето най-красивата, най-успешната книга от семейната сага, на която се е посветил Луан Старова.

В този текст се завръщат отново като лайтмотиви превратностите на едно албанско семейство, приело исляма преди два века, по време на Османската империя, което е избягало от италианския фашистки режим през Втората световна война, преминало е нелегално Охридското езеро, за да пристигне в югославска Македония, после се е заселило в Скопие на брега на река Вардар, където ще преживее нацистката власт, после титовския комунизъм - отначало хиперсталинистки, после смекчен - и така до разпадането на Югославия.

Луан, който като дете е преживял мрачните години на изгнаничеството, е написал текста си през погледа на дете, преплетен с почтителното отношение на възрастен човек, с хумора на мъдрец; като едновременно ни разсмива и натъжава до сълзи.

Във всички негови книги, и по-специално в тази, доминираща е фигурата на бащата. Бащата носи в себе си историята на Балканите още от края на Османската империя; юрист и философ, той е изучавал ислямския закон в Истанбул, преживял е фашизма, нацизма и сталинските репресии и за кратко е бил социалистически съдия в Скопие. Отнесъл е през своите странствания най-доброто от библиотеката си, без да спира да живее в книгите, като постоянно учел и размишлявал. Това е истинският баща, който вече не съществува у нас, водачът на семейната съдба, човекът с опит и проницателност, който поражда уважението, възхищението и любовта на съпругата и децата си. Този баща настойчиво присъства в творчеството на Луан Старова, изобилстващо от ентусиазъм и почитание.

И майката винаги присъства (съвременният й образ е доста стеснен при нас), ангел-хранител на домашното огнище, пазителка на ключовете на дома, който тя е трябвало да напуска всеки път, когато са заминавали в изгнание. Тя съхранява паметта на своя род, останал от другата страна на границата, по-страшна от Берлинската стена, разделяла в продължение на десетилетия семействата.

Винаги ярък и поетичен, присъства и образът на езерото, Охридското езеро, което едновременно събира и разделя Албания и Югославия, а над езерото, в македонската част, е манастирът, съхраняващ семейното християнско минало, и който по странно стечение на обстоятелствата носи името на автора на този предговор.

Тази книга за нежността съдържа дълбоко в себе си цялата трагедия на Балканите. Луан Старова ни говори не само от името на албански бежанец, бивш югославски гражданин, македонец; той ни говори като човек от Балканите, живеещ и носещ в себе си съдбите на толкова култури, които са били свързвани, смесвани, разделяни, враждуващи дори. "Падането на Османската империя, Балканските войни и световните конфликти повече от всякога бяха смесили народите, религиите, азбуките, етносите" и ги бяха подтикнали към взаимно унищожение... Този балкански човек носи в себе си не просто собствената трагедия на Балканите, а трагедията на сталинския комунизъм, насилствено наложен на един народ от планинци и овчари, когото са искали да превърнат в пролетарии, като му изколят козите (виж "Времето на козите"), и той пази в себе си спомена за недоверието, предателствата, преструвките и огромната глупост...

Луан Старова припомня твърдението на баща си, който виждал в еничарството ключа към балканската съдба. Еничарите били онези християнски деца, отвличани от семействата им, помохамеданчвани и обучавани по турски маниер, от които се създавали елитни войски и верноподаници на Османската империя. Според бащата това изоставяне на родната култура и приемане на чуждата е главната черта на балканската история; той свързва твърдението си и със СССР, където грузинецът Сталин, отначало предопределен за монашески живот, става върховния еничар на Съветската империя.

Задушаващата идеология в този разказ е само дълбоко скрит пласт в книгата, замаскиран от истинския живот. Този истински живот можем да разберем посредством един много поетичен и прост език, с който при зрелия човек се завръщат повтарящите се спомняния, като лайтмотив, основните житейски мигове, преживени от семействата. Чрез тази книга западният читател ще разбере, че Балканите не са само земи на религиозни и етнически конфликти, но и земи със самобитна култура, повлияни от Изтока и Запада, Севера и Юга. И че там, където Историята е сбор от ужасни превратности, семейството, бащата, майката, братята и сестрите, верните приятели позволяват да се живее честно и благородно. Благодаря ти за този красив автентичен разказ, скъпи балкански побратиме.

БЕЛЕЖКИ:

1. На френски романът е публикуван под заглавието Брегът на Изгнанието. [обратно]

© Едгар Морен
© Мина Колева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2004, № 10 (59)