 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЕТО СИНЬО ПИАНО
Вкъщи имам синьо пиано,
Но не знам и една нота.
В мрака дреме то смълчано,
Откакто оскотя животът.
Звездни пръсти дрънкат припряно
- Пее лунна жена сред нощната флота -
И плъхове скачат необуздано.
Разбити клавиши, покривало раздрано,
За синия труп тъжа без охота.
Ангели, още приживе, по-рано,
- Горчивия залък дъвках без ропот -
Моля ви, въпреки всяка забрана,
Отворете ми небесната порта.
1937
© Елзе Ласкер-Шюлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008