МОЯТА БЕЗМЪЛВНА ПЕСЕН

web | Светлината на света

Сърцето ми - тягостно време,
Което безшумно изтича.

Майка ми имаше златни криле,
Които света не откриха.

Слушайте, дири ме майка ми,
Ясни са нейните пръсти, нозете й - странстващи блянове.

Сладостни бури със синкави повеи
Ще топлят моите сънища

Винаги в нощите,
Чиито дни ще ми носят на моята майка короната.

А от луната ще пия безмълвното вино,
Когато нощта ще пристига самотна.

Моите песни донесоха тук синевата на лятото
И се завърнаха мрачни в дома си.

- Подиграхте се с моите устни,
А разговаряте с тях. -

Все пак посегнах към вашите длани,
Че е дете любовта ми, жадуваше да поиграе.

И аз заприличах на вас,
Понеже копнеех за хората.

Така обеднях
От вашето просяшко благодеяние.

И морето сега ще оплаква
Сам Бог.

Аз съм за вас йероглифът,
Който стои зад творението.

А пък очите ми
Венец са на времето;

Техният зрак ще целува предела на Бог.

1911

© Елзе Ласкер-Шюлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008