МИНАВА ЛИ НАСАМ ГОСПОДИН СТОБРАВА?

Ерих Кестнер

web | Сън с флейта

В ранния следобед кафенето е още полупразно. Само няколко посетители седят на масите и четат вестници. Прислужникът полива с гореща вода от една малка каничка краищата на пътеката, които са се подвили. Гардеробиерката седи зад своята преградка и брои дребни пари. Недалеч от нея се е облакътил келнерът и така, че да не го забележат, чете спортния коментар за автомобилните състезания. Слаба работа. Някой си господин Дубшек е повикан на телефона. Не, кабината е от другата страна. И тогава в заведението влиза дребна възрастна дама. Под смешната й хусарска шапчица се подава лице, което напомня много на Стария Фриц¹. Бледо, набръчкано и с голям нос, то стърчи над слабата дребна фигурка, за която има твърде много свободно място в плюшеното палто. Жената застава пред келнера и го гледа в очакване, докато той, оставяйки с неудовлетворение заниманието си, вдига глава. Тогава тя се усмихва едва-едва и казва с висок, хрипкав глас:

- Извинете, минава ли насам господин Стобрава?

- За какво ви е? - пита келнерът. Към такива, които не консумират нищо, той изпитва предварително изработено недоверие.

- Казаха ми, че всеки ден играел тук билярд.

- Игралните помещения все още са затворени.

- Извинете, а господин Стобрава винаги ли води и любовницата си тук?

Посетителите наострят уши. Гардеробиерката сбърква в броенето. Ушите на прислужника почервеняват.

- Мислех си - умолява дребната възрастна дама, - че бихте могли да ми кажете нещо по-точно. Преди ходеха в друго кафене. На "Щралауер щрасе". Но сега тя се премести в нова квартира. Трябва да живее някъде наблизо. Вечер идвала обикновено тук. Просто й загубих следите... Разбирате... Тогава... Ето, това е.

Изглежда, любовницата на въпросния господин Стобрава бе живяла по-рано при тази жена и й дължеше пари. Позната история. Но дали бе необходимо само заради това да се изкарват наяве тайните на семейството Стобрава пред чужди хора?

- Виждате ли, аз съм негова жена - казва дребната възрастна дама, сякаш моли да я извинят. Дори се опитва да се усмихне. - Разбира се, не желая да ви причинявам неприятности.

- При нас идват двама господа на име Стобрава - отбелязва келнерът. - Това име съвсем не се среща толкова рядко, както би си помислил човек.

- Нося снимката му.

От ръчната си чантичка ти вади една фотография. Групова снимка. От някакъв весел излет, който са направили някога. Заедно с роднините. Когато на една горска полянка един млад мъж си бе свалил шапката и бе попитал дали господата не биха желали да се фотографират. Господин Стобрава тъкмо бе в добро настроение и реши да се поохарчи.

- Този тук най-отпред, дебелият господин, това е господин Стобрава! - Тя говори за мъжа си, сякаш е негова икономка.

Келнерът разглежда снимката продължително.

- Единият от нашите господа Стобрава е по-дебел. А другият - по-висок.

- Той би могъл да бъде по-дебелият.

Снимката е правена преди повече от година.

Гардеробиерката вижда всичко през рамото на келнера, не казва нищо, а само отвреме-навреме поглежда с презрение към възрастната дама.

- Е - казва келнерът, - ще трябва да го търсите другаде, уважаема госпожо. Този на снимката не е от нашите господа Стобрава. А и те почти никога не водят със себе си жени!

Тя прибира снимката много грижливо.

- Много извинявайте - казва дребната възрастна дама и се обръща към изхода. Сега тя отново се усмихва и дава да се разбере, че е питала просто на шега. - Всичко хубаво!

- Всичко хубаво, уважаема госпожо - казва келнерът.

- Всичко хубаво - казва гардеробиерката.

Прислужникът скача от мястото си и дръпва настрана завесата пред вратата. Тя кимва и иска да излезе. В този миг се отваря външната врата. Чува се смях. В кафенето влиза младо момиче. Почти залепен за нея, я следва дебел господин. Тя се смее. Студен, свеж въздух нахлува в заведението. Дребната възрастна дама е отстъпила назад и гледа втренчено господина. Той я забелязва, почервенява, понечва да поздрави, после се отказва, окашля се. Младото момиче се оглежда нетърпеливо.

- Ела! - вика тя.

Той несигурно отвръща поглед от госпожа Стобрава.

Дребната възрастна дама излиза бавно през вратата. Тези, които гледат през прозореца, могат още да я видят. Тя е застанала на ръба на тротоара и крайно внимателно изчаква преминаващите коли, сякаш животът й в този момент е извънредно скъп. Келнерът издава смешен звук. Прислужникът все така държи в ръка завесата на вратата. Посетителите четат вестници. После келнерът се отправя към бюфета и казва на госпожицата на бара:

- Две кафета, два пъти мляко и един маков щрудел за господин Стобрава.

БЕЛЕЖКИ

1. Стария Фриц - подигравателно прозвище на Фридрих Велики. - Б. пр. [обратно]

© Ерих Кестнер
© Венцеслав Константинов - превод от немски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2008
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009