БАЛАДА ЗА НЕДОВЕРИЕТО

web | Светлината на света

Изведнъж почувства: "Трябва да я видя!"
Влака взе, пътува дълго, слезе плах.
След това по улиците обикаля.
Да застане пред дома й бе го страх.

Привечер събра кураж, откри адреса.
Но видя, че горе лампа не гори.
И зачака под прозорците й в мрака.
А луната скоро в кметството се скри.

Много късно спря едно такси пред входа.
С радост си помисли: "Сигурно е тя!"
Беше тя! Но с нея слезе мъж и бързо
двама минаха през пътната врата.

Той остана пак на улицата пуста.
А пък в стаите й грейна светлина.
По завесите се залюляха сенки.
Кучи лай отекна в мъртва тишина.

Часовете залетяха в надпревара.
Пушеше на пейката с посърнал лик.
Призори започна тихо дъжд да капе.
Ала времето се бе стопило в миг.

Щом разсъмна, той извади й писмата,
писани до него с неугасващ плам.
И зачете как безкрайно го обича...
И глава заклати към дома й ням.

В шест часа излезе господин Заместник,
тръгна си, подсвиркващ песен с бодър звук.
А мъжът на пейката смълви засрамен:
"Само да не забележи, че съм тук!"

Горе дамата прозорците разтвори,
слезе на балкона, шумно се прозя.
Той се вдигна и към гарата закрета.
Тя се сепна, проследи го през сълза.

1932

© Ерих Кестнер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008