Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИСТАНИЩЕТО НА ЕМПЕДОКЪЛ

web | Светлината на света

С човешките сенки седях
край железните маси. А малката улица
на рибари и рудокопачи сънуваше.
Пиехме земния мрак, който възлизаше
в кладенеца на къщните зидове.
Горе бе изходът, носещ спасение, зракът
умираше.

Пустош в очите. Чуждеещи
длани. Растеше мълчанието
в късния час. Отпиваше то
от щърбите чаши заедно с нас,
заслушано: честият полет
на лястовици между стрехите
заплиташе тихата мрежа.

Пристанът се люшкаше долу,
далеч в паметта: но там
в заревото на сярната гибел
висяха от светлите кръстове-мачти
сиви и мъртви платна.

Тука,
понесъл на плещи яркото лемноско слънце,
дойдох, край главата ми
стръвен облак пчели, ехтене
прииждаше откъм скалистата пустош
на Егея. Дрипав странстващ
бог, заговорих на сенките:

"Какво означава могъщият ход
на тази тъй близко заключена древност?
Не пое ли мъдрецът в далечните дни
там на възбог, себе си в жертва да хвърли?" Нощ
се търкаля, връхлита, нощ
като някога, ето:

в Непрогледното зърнахме -
разпуква се Етна, рана
кървящочервена, прастара. А под нозете ни
в земната сърцевина гигантски орел
приплясва с криле и
бликва пламтяща жарава от клюна му
и от очите. Бяло от гняв,
с мъртва риба изпълнено,
морето се движи, вика към сушата
вечното име: "Градът, Емпедокле,
се срива!"

На хълма - колоните каменни
дори не помръдваха.
Вятърът само захлопваше портите.
Слухтене: нощ...
Ала потънали чак до гърдите
в кървящата пак детелина,
крачат миньорите в здрача, слизат
към сярата. Утрото плъзва
из пустия град, настръхнало сред
железни отблясъци.

1960

 

 

© Ерих Аренд
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008