Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪЛГАРИТЕ И ТЯХНАТА КРАСИВА СТРАНА*

Дун Шухуей

web

Да опознаеш България и българите

Много българи ме питат харесвам ли България. На този въпрос не е много лесно да се отговори. Трудно е да изразиш всичките си впечатления просто с едно "харесвам" или "не харесвам" - все едно да накараш двама влюбени, които са заедно от години, да говорят за чувствата си един към друг. В такъв случай винаги се поколебавам за кратко и отговарям простичко с две думи: "Да, харесвам България." По-проницателните българи сякаш долавят донякъде смисъла на колебанието ми и се шегуват: "Казваш това само за да ни зарадваш, нали?" България и българите наистина не могат да бъдат описани добре с едно-две изречения.

 

Красива страна, където обаче прогресът е труден

Българите имат древно и красиво предание за сътворението на света. Бог разделил земята и дал на всички държави по един къс от нея. Само българите, които още тогава вършели всичко спокойно и без да бързат, пристигнали чак когато цялата земя била раздадена. За да не ги остави да се връщат с празни ръце, Бог взел по малко земя от всяка страна и я дал на България. Оттогава тази малка страна с площ едва 110 хиляди кв. км не само е богата на всички форми на земния релеф и на всякакви природни ресурси, но е и най-красивата и най-хубавата земя под слънцето. Разбира се, достоверността на тази история е недоказуема, но природата на България наистина е прекрасна: р. Дунав от север и Черно море от изток ограждат величествени планински върхове, хълмисти долини, причудливи скали и широки поля. Езера и реки пресичат релефа надлъж и нашир.

Черноморските курорти са популярна туристическа дестинация. Всяка година през летния сезон те привличат неколкостотин хиляди летовници, които специално идват тук от страни като Германия, Русия и др., за да се насладят на воля на слънчевите лъчи, морската вода и меките пясъчни плажове. Превъзходните природни условия привличат също и доста туристи от третата възраст от развитите страни. Така например, една възрастна двойка японци са се установили трайно в България след пенсионирането си, защото тук животът е много по-евтин, отколкото в Япония, а природната среда е красива, въздухът - чист, плодовете и зеленчуците са абсолютно екологични и накрая, световноизвестното българско кисело мляко и червено вино правят страната мечтано място да прекараш старините си.

Проблемът е, че от 1989 г. насам българската икономика е в застой. Както младите, така и хората на средна възраст масово се преселват в по-развитите западноевропейски държави и Америка - посредством законните механизми за износ на работна ръка или чрез незаконна емиграция. Така в България остава преди всичко възрастното население, което се намира в окаяно, бедстващо положение. Пенсиите са много ниски - в границите между петдесет и сто лева (или само около 250-500 юана) и стигат само за хляб. Най-много веднъж в месеца пенсионерите си позволяват месо, да не говорим за нови дрехи. Затова и не малко от възрастните хора си спомнят с носталгия за годините на социализма. “След 1989 г. в България дойде демокрацията, а хлябът изчезна”, ми каза един българин.

Финансови притеснения карат хората да се страхуват, че няма да могат да отгледат децата си, поради което раждаемостта е много ниска. България заема първото място сред европейските страни по отрицателен естествен прираст за 2002 г. Според статистиките, българското население е намаляло с 1.13 млн. от 1989 г. насам. Селското население намалява все повече - в някои села са останали една четвърт от селяните в сравнение с 1989 г. Има едно село, в което денем живееят двама души, а вечер те стават 13.

 

Един “хибриден” народ

Външният вид на българите наистина може да бъде обобщен само в една дума - “хибриден”. Ако човек върви по пътя и внимателно ги разгледа, ще открие, че са най-различни. Някои имат черна коса, черни очи и мургаво лице, съвсем като азиатци, даже да кажеш, че са от Синдзян, все някой ще ти повярва. Други пък са синеоки и сребристоруси, типични европейци. Голямата част от българите обаче нямат нито чисто черна, нито чисто руса коса, а по-скоро кестенява или кафява. Цветът на кожата им не е така бял като на европейците, но не е и толкова жълт като на китайците. Очите им са от тъмножълти, сини и зелени до тъмнокафяви. Някои имат голям нос, други - малък. Но всички са с гъсти вежди и големи очи, тънки клепачи, висока основа на носа. Повечето момичета имат хубаво телосложение. В очите на китаец всичките представляват идеал за красива жена.

Българите имат по-силно окосмение от китайците - често се срещат мъже с големи бради, космите по гърдите и краката също са по-гъсти. Затова и някои китайци на шега ги наричат “маймуни”. Понякога дори и някои възрастни жени имат много гъсти косми над горните устни, досущ като мустаците на мъж. Казвали са ми, че това е характерна особеност на българите.

Тази расова нееднородност на българите има своето историческо обяснение. България се намира на кръстопътя между Европа и Азия, още от древността е стратегически пункт, където през цялата история са се били и смесвали представителите на европоидната и монголоидната раси. Най-древните заселници по тези територии били тракийските племена, които живеели и се плодели по българските земи от 8 в. пр.н.е. По-късно, преселилото се от Азия номадско племе “болгари” и слезлите на юг средноевропейски славянски племена, след стълкновения и борби, се обединили и през 681 г. основали обща държава - България. Така възникнало българското племе като земеделски народ. По-късно, българите паднали под турско робство, продължило цели 500 години. На българска територия са оставили своите следи най-различни народи, а наред с тях оставили и своите характерни национални белези.

 

Народ, който живее сред растенията и животните

Няколко пъти, като видят, че съм китайка, са ме питали любопитно: “Чувал съм, че китайците ядели кучешко месо, вярно ли е?” При утвърдителния ми отговор ококорват широко очи и по-премите даже възкликват: “Вие, китайците, сте толкова жестоки!”. В такива случаи аз, разбира се, казвам нещо в защита на китайците, но дълбоко в себе си се възхищавам на любовта на българите към животните.

Българите много обичат животните, повечето хора си гледат домашни любимци вкъщи: кучета, котки, морски свинчета и др. Домашните животни се ползват с високо положение в семейството - имат специални къщички, собствени съдове за храна, всеки ден се извеждат навън в определено време. В парковете или по улиците често може да се види такава картина: до някое крехко и нежно красиво момиче важно стъпва внушителна хрътка, или прегърбен възрастен човек води симпатична болонка.

Домашните животни са и добра възможност за търговците - навсякъде по улиците има магазини за стоки за домашни любимци, пълни с всевъзможни храни, “дрехи” и други принадлежности за животни, които са истинско удоволствие за окото. Българите се отнасят с животните като със собствените си деца, някои хора с чувство за хумор често са ми казвали, сочейки кучето си: “Ето го моето дете”, или пък: “В семейството сме трима: аз, мъжа ми и това куче.” Веднъж пък с една моя приятелка от България отивахме в час, когато видяхме едно болно куче, легнало встрани от пътя. Изглеждаше напълно безсилно и приятелката ми каза, че ако не го занесем веднага в болница, до вечерта ще умре от студ. За да спаси кучето, тя пропусна една лекция.

Освен домашните кучета обаче, по софийските улици бродят и много бездомни кучета. Въпреки че нямат дом, където да се приберат, те често са хранени от хората. Веднъж един познат опакова в найлонова торбичка кокала, останал от яденето през почивката, и го пъхна в чантата си. Като видя недоумяващия ми поглед, обясни: “Ще го нося да го дам на онова куче пред нашия блок.” Често тези улични кучета се събират в глутници - през деня не са проблем, но вечер понякога могат да представляват заплаха за хората. Въпреки всичко обаче българите все пак най-търпеливо си съжителстват с тях под едно и също синьо небе.

Хората никога не посягат и на събиращите се по тротоарите ята гълъби и врабчета, често има възрастни хора, които ги хранят с току-що купения хляб. Затова тези разглезени дяволчета са необикновено дръзки. В един от най-големите търговски центрове в сърцето на София - Халите - често можеш да видиш едно-две врабчета мързеливо да крачат напред-назад между посетителите в заведенията за бързо хранене.

Българите никак не харесват онези, които нараняват животните. Веднъж, докато с една приятелка обикаляхме магазините, видяхме как някакъв заблуден гълъб влезе в стъклената витрина на един магазин и най-добронамерено казахме на продавачката. Тя излезе и заедно се опитахме да помогнем на гълъба да намери изход, но птичката не ни разбра правилно и започна да се блъска в стъклата, обезумяла от страх. Един възрастен минувач също изтълкува погрешно добрите ни намерения и се развика ядосано: “Не можете да се отнасяте така с животинките!”

Българите обичат цветята - обичат да ги отглеждат, да ги купуват, да си ги подаряват. Във всеки дом се гледат доста цветя. Като погледнеш отвън, всички тераси са покрити с буйна зеленина и свежи цветове. Навсякъде по софийските улици се продават цветя, розите и калиите са все така прекрасно разцъфнали през всеки от четирите сезона. Дали ще си купиш или не, само като минеш покрай тези цветарници, ти става топло на душата. Особено през някой от онези зимни дни, когато снегът се сипе на парцали, тези зелени листа и весели цветове радват окото и човек забравя студа, който изпитва, сякаш пролетта съвсем не е толкова далеч. Хората обичат също да си подаряват цветя - ходиш ли на гости на българи, букет цветя винаги е подходящ подарък за всякакви поводи. Въпреки че понастоящем финансовото положение на българите съвсем не е розово, те все тъй много обичат цветята. Това наистина е една романтична нация, за която важи “Искаме свежи цветя, хляб не щем.”

 

Народ, здраво свързан с природата

Българите обичат силно природата, обичат морето, планините, селата. Повечето българи, въпреки че живеят в големите градове, имат вили в селата, в планините или по морското крайбрежие. Тези вили въобще не са луксозни, повечето са най-обикновени къщички. Само да дойдат почивните дни или отпуската, те палят колата и оставят глъчката на града, за да се насладят пълно на природата.

България е малка страна, но горските площи са около 30%, навсякъде е свежо и зелено. Даже и в най-големите градове, например в центъра на столицата София, също има поне един сравнително голям парк. Там човек може да се разходи привечер, за да се наслади на спокойствието на природата след дългия напрегнат ден, да послуша песента на птиците и шумоленето на вятъра в листата на дърветата или да погледа носещите се из въздуха падащи цветчета.

Българите обичат също да ходят на планина. Много хора са заклети планинари от дълги години. Миналия април ходихме на Витоша. В самото начало на пролетта по високото все още имаше над 30 см снежна покривка и ние - няколко млади приятели - измръзвахме дори в кожените си шуби. Като видяхме срещу нас да се задава един възрастен човек, обут само в къси гащи, застинахме на място от очудване. Човекът съвсем непринудено сподели с нас, че е на 70 години и всяка седмица идва тук на разходка. После го изгледахме как се отдалечи от нас. Вече никой не се оплака, че му е студено.

Като дойде лятото, младите обичат да ходят на екскурзионни летувания на групи. Нарамили палатки и храна, няколко души заедно тръгват на път из красивите планини - денем вървят, нощем спят на открито. Вечер, насядали около огъня, пийват нещо сгряващо и разговарят оживено, весели и доволни. Всякакви изпити, работа, проблеми сега са останали много, много далеч от тях. Една такава туристическа ваканция продължава една-две седмици, след което с явно нежелание те се връщат обратно към големия град.

Българите знаят не само как да се наслаждават на природата, а и как да я пазят. Обикновено те не хвърлят където им падне бавноразлагащи се отпадъци като пластмасови бутилки и опаковки от храна, а отговорно ги прибират в раниците си и ги носят със себе си надолу.

 

Народ, който уважава роднинските отношения

Никак не са малко българите, които емигрират в чужбина, но те го правят, защото животът ги принуждава. Дълбоко в сърцето си, българите не искат да напускат родината и близките си, силно тачат роднинските отношения. Веднъж бях на гости у една моя ученичка. Тя е от едно малко градче, където икономическата ситуация е много тежка, няма нито една функционираща фабрика. Бащата е принуден да работи в голям град като София и се прибира у дома при жена си и дъщеря си само през събота и неделя. В неделя следобед трябва да бърза да се връща в София. Когато щеше да тръгва, жена му напълни един буркан със специално приготвената за него риба, като старателно махна главите и опашките, и после натъпка буркана догоре. Като го напълни така, че не остана никакво място, го заля отгоре и с две лъжици от соса. Тази сцена едва не ме разплака.

Понеже българските висши учебни заведения са концентрирани главно в София, като дойдат почивните дни, автогарите се изпълват със студенти, които се прибират вкъщи, мъкнейки големи сакове. В чантите на момчетата са натъпкани тазседмичните дрехи за пране. В неделя следобед пък, автогарите са пълни със завръщащи се в София студенти, които носят в чантите си най-различна домашно приготвена храна. Така поне през половината от идната седмица не им се налага да ядат пица, която в България е една от най-разпространените и евтини бързи храни. Един студент ми казваше: “Мама знае, че не готвя сам, и затова няма мира, докато не опакова цялото съдържание на хладилника в сака ми.” Ами да - всички майки на света са еднакви, без значение какви са народността и държавата им.

 

Народ, който държи на почивката и удоволствието

Един приятел ми разказа следната случка. Веднъж видял един просяк на входа на метрото. Извадил малко дребни и понеже видял, че просякът се бил задрямал, го повикал тихо. Понеже му викнал два пъти, а онзи не отговорил, решил, че не е чул и го извикал по-силно. Този път просякът отворил очи и ядосано попитал: “Абе ти не знаеш ли, че сега е време за обедна почивка?” Няма как да знам доколко е преувеличена тази история, но българите наистина уважават личната почивка повече от китайците. Някои китайци смятат българите за много мързеливи (а и самите българи понякога също казват, че са мързеливи). Това е по-скоро разлика в отношението на хората към живота. Българите обикновено няма да се хванат да работят допълнително през почивните дни, за да изкарат още някой лев. За тях събота и неделя са дни за почивка, когато човек трябва да е със семейството си или да се събере с приятели. Мисля, че те по-добре разбират живота, по-добре разбират как да му се насладят.

По софийските улици има и много кафенета, повечето от които са постоянно пълни. Обстановката в тях е много приятна, а цените не са високи. Всяко кафене има свой собствен интериор, който предразполага посетителите. Българите обичат да се виждат с приятели на кафе, когато имат свободно време също ходят в такива заведения. Без значение, че навън вали силно и духа вятър, или всичко е в сняг и лед, в кафенетата винаги е топло и приятно. Една малка чашка кафе, от която да отпиваш между приказките - и току-виж така преминал целият следобед. Затова и ритъмът на живот на българите съвсем не изглежда припрян.

Баровете също са пълни с хора. Някои българи са прекалено привързани към чашката и често пият твърд алкохол от рода на водка или уиски с много висок градус. Понякога прекарват по цял ден в кръчмата, пият и си приказват - безкрайните сладки разговори също са вид удоволствие.

Българите обикновено не могат да спестяват пари. Като вземат заплата, харчат я на воля, отиват на ресторант или на дискотека. Чак когато почти не им останат пари, ще си стоят послушно у дома и ще чакат да дойде заплатата за следващия месец.


* Текстът е първа глава от книгата "За България и българите", която Дън Шухуей пише в момента.

 

 

© Дун Шухуей
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2004, № 7 (56)