СПОМЕН ЗА МАРИ А.

web | Светлината на света

1

През оня ден на синия септември
Под млада слива аз държах смълчан
В прегръдките си бледата любима,
Безмълвна и красива като блян.
А в лятното небе високо горе
Над нас се рея дълго облак бял.
Когато после пак глава повдигнах,
Подирих го - той беше отлетял.

2

От оня ден изминаха години.
Без шум отплуваха към вечността.
Изсечени са сливите навярно
И питаш ти: "Що стана с любовта?"
Повярвай ми: не мога да си спомня
И знам какво си мислиш в тоя час.
Наистина лицето й забравих,
Знам само, че целунах го тогаз.

3

Целувката май също бих забравил,
Ако не беше онзи облак бял.
До днес го помня, ще го помня вечно -
Над нас сред синевата затрептял.
Пак сливите цъфтят. А на жената
Навярно седми син се е родил.
Но облакът цъфтя минути само,
Подирих го - той беше се стопил.

1920

© Бертолт Брехт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008