НА К...

web

Аз помня чудното смущение:
пред мене появи се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

И дълго в скръб, скръб безнадеждна,
в шума на страст и суети
звучеше ми гласът ти нежен,
привиждах милите черти.

Години. Буря с дъх метежен
отвя предишните мечти,
забравих аз гласа ти нежен
и боголиките черти.

Във глухо, мрачно заточение
процеждаха се дни и дни
без богове, без вдъхновение,
без сълзи, трепет и жени.

Душа дочака просветление:
и ето пак яви се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

Тупти сърцето в упоение
и за живот възкръсват нов
и богове, и вдъхновение,
и трепет, сълзи и любов.

© А. С. Пушкин
© Огнян Антов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2004, № 11 (60)