ЛЮБОВТА

web

О, колко много мъка и въздишки голи,
ти, Любов, ни носиш! С право "сляпа" те зоват!
И колко зло и грях, какви неволи
векове наред те твойта мощ винят!
С каква усърдност странна ти събираш
и разлъчваш трайно чрез лъжи крещящи,
душа и гръд самотни и очи незрящи!
Но колко рядко в лов безплоден ти намираш
онези двама, дето в ден и час съдбовен
разбират само в миг, че са във плен любовен!
И всеки техен допир, всеки звук предават
истини, възпети в не една антична песен.
В прегръдка силна те се сливат и отдават
на порив чист, естествен и чудесен.

© Арчибалд Лампман
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2004, № 12 (61)