Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗ "МИСЛИ ЗА РАЗУМА, СУЕВЕРИЕТО
И БЕЗВЕРИЕТО"
web | Светлината
на света
Как Бог сред самота е вечността прозрял,
Защо преди, не днес, е този свят създал;
Къде е бил духът, преди да влезе в тяло;
И как да устои сред всичко онемяло;
Как Нищото в гръдта ни се превърна в Нещо;
Как мисълта начена да си служи вещо
В услуга на душата; как кръгът далечен
На безначално време се простира вечен
Пред взора; как потокът, който днес линее,
В морето на безбрежността ще се прелее:
Това не проумява никой, замълчете,
С такава дързост да се мъчат враговете!
Достатъчно, Бог грее в цялата Природа,
Строежът на света е в негова угода.
В безмерното пространство, в светли висоти
Безкраен свят край друго слънце се върти
По божия повеля. А звезди безброй
Летят с неспирен блясък и в единен строй,
По скрит закон разпръснати на небосвода,
Кръжат по пътя си и следват хоровода,
Създаден от Твореца; неговата воля
Твори движение, покой и всяка роля
По своя мяра. Всеки камък на Земята,
Прославя Бог за мъдростта и чудесата!
1729
© Албрехт фон Халер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2007
|