Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ОЙГЕНИЕ
web | Светлината
на света
Така се чувствам сам, живея в самота,
Макар и да не съм захвърлен сред пустини,
Сред тигри, хищна гмеж, бърлоги на гадини.
Така се чувствам сам, задавен от скръбта;
Дори и сред народ, ликуващ с волността
На нови мирни дни и небосводи сини,
Все тъй се чувствам сам. А нявга сред жасмини
Целувахме се с жар. Но днес далеч е тя.
Така се чувствам сам, самотен, слят с тъгата,
Понеже мойто Аз е тъй далеч от мен,
Без нея нищо тук не гали ми душата.
Но скъпият й лик с любов ме изненадва.
Самотен ли? Ликът пред мен е всеки ден?
Какво ли би било, щом още с лик ме радва!
1663
© Андреас Грифиус
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|