Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧОВЕШКОТО ЗЛОЧЕСТИЕ
web | Светлината
на света
Какво съм аз, човекът! Една смъдяща рана,
Играчка на съдбата, пламък мъжделив,
На болките арена, стаена в ужас див,
Топящ се бързо сняг и свещ, в нощта отвяна.
Животът ни лети като шега презряна.
А който изтърпял е своя дял горчив
И вече е записан в смъртния архив,
Забравен е навек в душата ни смълчана.
Тъй както избледнява някой глупав блян
Или пък бърз поток струи необуздан,
Така ще отшумят известност, почит, слава.
Днес който дъх поема, чака го потоп,
След нас което иде, пак ще гние в гроб.
Ще свършим всички, сякаш дим се изпарява.
1643
© Андреас Грифиус
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|