web | Светлината на света

Закътвам те, моя любима, в леса на дъжда,
покривам ти тялото с шума, с мъгла, а ръцете - с пясък.
Лицето ти люшкам в дъха си,
приспива го той.

Спи -
тази дума е вече завивка,
но аз те загръщам и с поглед,
мятам връз тебе небето, звънтящо от облаци и от листа,
затрупвам те с есен.

О, рамената ти носиха черната птица - страха,
криле тя разперваше през пролетта и през лятото,
свила си беше гнездо в очите ти.
Сега тя сразена лежи в храсталака,
сега си отдъхваме двама без страх.

Спи, вече прелетни птици разбуждат вятъра -
те като сънища трепкат в косите ти.
Спи, вече дъжд се излива
и сякаш перца докосват страните ти.

Спи -
вече бялото слънце се стапя,
очите ти пазят под клепките
червеното злато -
държат го за зимата.

1956

© Адолф Ендлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008