Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Светлината
на света
Как чужд ми стана, как изтля далече
ликът ти, щом си тръгна този ден.
Не знам дали ще те обикна вече,
преди гласът ти да затихне в мен?
Безсилно гледам: чувствата отлитат,
не мога с разум да ги хвана в плен.
Нерядко погледите ни се сплитат,
лек поздрав, топъл смях душата галят
и сякаш часовете ще опитат
жарта у нас наново да разпалят,
но всичко се оказва сладък сън -
разбити арфи само глухо жалят,
от тях не еква възкресяващ звън.
1947
© Анемари Бострьом
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|