Зорница Йорданова

web

Руският постмодернизъм е особено симпатичен със своята жанрова хибридност. Тази негова особеност се определя като ефект от старогръцкия мит за химерата - същество с глава на лъв, тяло на змей и опашка на дракон (Ильин, Иля. Постмодернизъм от истоков до конца столетия: эволюция научного мифа. 1998). Събирането на несъчетаеми в своите принципни характеристики литературни образования води до формирането на художество от нов тип. Постмодерната ситуация, в чиято основа е култът към сетивата, към визуалните изкуства (кино, телевизия, компютри и т.н.), постоянно притегля в своето поле жанрови и културни модели от различни исторически епохи. По този път обаче се достига до невъзможност за постигане на пълно удовлетворяване на сетивата, което освен че дава плод за нови психоаналитични изследвания върху желанието (Жак Лакан) като катализатор на човешката дейност, води и до потапянето в нова утопия. Погледнато отстрани, може да се говори за циклично затваряне на темпоралната линия (един от основните компоненти на идеята за пълнотата на битието).

Привлекателността на образа е от изключетелна важност за изграждането на сакралния свят през Средновековието (както европейското - православната икона, така и азиатското - японските йероглифи). Връщането към Средните векове на едно направление, претендиращо за свежестта на новото, каквото е Руският постмодернизъм, се разглежда в две посоки: а) криза на ценности; б) миналото като най-вълнуващата екзотика. Независимо от това коя от двете тези повече ни допада, не може да се отрече, че интересът към Японското средновековие дава нов прочит на културни категории като дом, път, град, природа, човек. Състоянието на тези отношения намира своето отражение и в руското интернет пространство.

Във виртуалния свят на Мрежата могат да бъдат открити множество страници, посветени на японската култура и литература. Най-голямо потребителско търсене има на текстове като танка, ренга, хайку. Отношението към този тип литература е и продуциращо, и потребителско. Интернет се оказва уютно пространство за възприемането и създаването на подобни поетични жанрове. Тази особеност намира своето обяснение в структурирането на самото интернет пространството.

Уебстраницата задължително предлага вертикално разполагане на съдържанието. Местата, предназначени за художествена литература са придружени от менюта, които провокират асоциативен прочит между отделните единици (т.нар. връзки) и отнасяне на ключови думи към определен тип информация. Желанието да се консумира е превърнато в своебразен лов, напомнящ праисторическата страст да се преследва дивеч. Потребителският стремеж e удовлетворен при най-точно и бързо логическо ориентиране в отношението тема-рема. Лингвистичният подход в търсенето на информация е принципен за интернет. Семантиката на лексикалните единици и синтаксисът на изречението са фундамента на постструктурализма. Логоцентризмът в някаква степен обяснява афинитета, от една страна, към интернет като културно явление, и, от друга страна, към жанрове, разчитащи на "магията" на думата, каквито са японските танка и хайку.

Танка е основен поетичен жанр за японската литература. Формира се от народните песни за Ямато (древно название на японците). Тя се състои от 31 срички, разположени в 5 стиха. Танка няма рима, структурира се въз основа на метрична схема 5-7-5-7-7 (Пр. 1). Възможно е няколко танка да бъдат обединени тематично в едно цяло, състоящо се от 50 до 100 срички. Този цикъл се нарича "нагаута". Танка дава възможност за развитие и на други поетични жанрове - ренга (танка, разбита на два блока, съчинявани често от двама поети) и хайку (води началото си от мусин ренга с акцент върху остроумието и хумора, а по-късно се превръща в изящна придворна поезия). Този тип поезия се събира в специални антологии, най-известните от които са "Манъйосю" и "Кокинвакасю". Това са свитъци, които включват освен "пейзажна" лирика и живописни миниатюри, разкриващи живота и мъдростта на Буда. Събирането на слово и образ още през VІІ век поставя на много високо стъпало значимостта на визията в човешката култура. Само по себе си словото няма власт. Изображението успява да задейства скритите смислови механизми на думите. Тайната на естетическото преживяване на битието става достъпна за сетивата само при събирането на двете части - слово и образ. Този принцип по своебразен начин моделира основния догмат на християнството - въплъщението на Словото - Христос. Православната икона свидетелства за присъствието на сакралния свят тук на земята. Тя заедно с молитвата правят възможно обръщането на човека към Бога. Танка предразполага към медитация - будисткото разбиране за диалог с Духовното. Трябва да се упомене обаче, че това са различни религиозни, философски и културологични модели. Общата закономерност, изведена от тези две религиозни практики, ни отпраща към функцията на образа и словото в съвременната епоха - времето на интернет.

От една страна, това е визуална технология, разчитаща на зрителните сетива (икони, знаци), от друга страна, всяко едно изображение, което присъства в структурирането на интернет пространството се подчинява на синтактичните правила, които структурират езика. В контекста на дотук написаното може да се открие обяснение на желанието да се чете и пише една твърде архаична поезия (от прагматичната гледна точка на историята) като танка.

Освен любопитство този тип литература успява да провокира раждането на нов жанр - танкетка (Пр. 3). В "Сетевая словесность" е публикуван проектът на Алексей Верницки "Два стиха, шест срички" (създаден на 6 март 2003 г.: http://www.litera.ru/slova/26 - 19.08.2004). Това е конкурс за написването на кратко лирическо стихотворение, наречено танкетка. Зададени са точни изисквания: 6 срички; 2 стиха; сричките се разполагат 2/4 или 3/3; не трябва да има повече от 5 думи; не се използват препинателни знаци. Алексей Верницки е публикувал няколко есета, свързани със същността на новия поетичен жанр. Според автора японската поезия (танка и хайку) не може да предразположи руския човек към медитация, тя е твърде чужда за него. Сричките в танкетка трябва да следват дишането, така както това е естествено при произнасянето на Иисусовата молитва. В случая може да се говори за процес на адаптация. Танкетка притежава своя оригинална структура и философия, а максимално се експлоатират характерните за танка асоциативност, омонимия, алегория, игра, палимсест. Затова приспособяването е само на ниво логоцентризъм: всички тези качества са познати за руската литература, но са експлоатирани до крайност в японската поезия. Предложени са няколко вида отношения между стиховете в танкетка:

• първият стих е реплика, а вторият е отговор;
• първият е названието на понятието, а вторият - наблюдение;
• първият е наблюдение, а вторият - друго наблюдение;
• първият е начало на реплика, а вторият - край.

Определянето на "твърди" правила при създаването на поезия отпраща към епохата на Класицизма. Така в танкетка по интересен начин се съчетават будистка медитация, християнска молитва и класическо изкуство. Този проект е определен контрапункт на изкуствените генератори на танка (Пр. 2) в Интернет. Създаването на поезия и съответно нейното преживяване е превърнато в удоволствие за сетивата; литературата все още успява да се отскубне от математическите функции и граници на software.

Приложение 1

Танка

Знаю, нет вокруг
Никого, кто скажет, что
Я - его печаль.
Стоит ли радоваться,
Принадлежа лишь себе.

(Фудзивара-но коремаса)

Приложение 2

Генератор на танка

Приятно смотреть,
Как тает снег.
Закатное солнце
Тревожит душу
Накануне свидания.

http://ainte.tora.ru/talkbox/tanka (19.08.2004)

Приложение 3

Танкетка

ночь смерть
сон надежда

(Алексей Верницки)

ты он
остальные

(Георги Жердев)

© Зорница Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.08.2004, № 8 (57)