 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СИ ПОЗВОЛЯВАМ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ШОСЕТО ЗАВИВА
Има един автобус,
който тръгва
през зимата.
(Трябва добре да закусиш
и да внимаваш - да не настинеш.)
Той ще мачка локвите с кал
и ще раздухва
снежинките.
Ти ще се стоплиш,
ще снемеш шала си.
ще минат години.
Аз ще те чакам
на спирката.
Предпоследната.
(Искам да попътуваме заедно!)
Да се возим из мрака.
Из непрогледното.
И да достигнем
до края му.
© Велизар Велчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2004, № 6 (55)