Велизар Велчев

web | Конски Великден

Нощ е. Петел кукурига, овца проблейва, кон цвили. И се мъчи жена: "Олеле-е-е - вика. - Олеле майчице-е, боже, божичко!"

Нощ е; няма кой да пожали жената... Току се дочу да реве бебе, млъкна жената, спря да се мъчи, човек се роди!

Съмна се. Преобърнал се е светът: калдаръмът е отишъл на небето, а под нозете е мека синевина и облачета. Прелита сянка на птица, чува се овчи хлопатар, кон цвили, вол мучи.

Майката (През плач.):До три години, вика, на ръце да го носиш и по ока говна да изядаш, вика...

Попа: Кой зле клечи, дваж навън ходи.

Майката: Що рече, отче?

Попа: Реч не е бреме - лесно е да кажем нещо.

Майката: Право думай, попе - просто през просото.

Попа: Това, дето ти го е господ рекъл, рекох, е право: като не си знаяла как се деца раждат, да не си търчала на ръце да поемаш... Яж си сега оката...

Майката: Ям сякакво, ама сякакво не думам!

Кмета: То си има поп за тая работа - да дума сякакво и секиму.

Майката: Попа питай - себе си слушай! Тъй зная аз.

Попа: Слушай много, думай малко. Ти що не даваш дума да ти се рече?

Кмета: Хе-хе! Щото само хубавите дават, кмете. Давай мари, че се отървай...

Майката: Да те не бият и да те не яздят, че се не връща! Тъй зная аз.

Кмета: Попе, жена няма да не дава, прахан няма да не хваща, пъпеш няма да не е сладък, ама праханта и пъпешът искат да ги откъснеш, а пък жената - да й се помолиш. Хе-хе!...

Попа: Това, дето ти го е господ рекъл, рекох, е прав: като не си знаяла как се деца раждат...

Майката: Попове много, попе, и баби много - която ражда, тя си знае.

Попа: Знаеш ти! Затуй си докарала селото на тоя хал. То не е само да се разкиркетиш като гевендия и да се разлигавиш като сопол, мари!...

Кмета: Той отсетне е мурафетът... Да не пресягаш да го поемаш в ръка, ами да го оставиш да си падне до краят... Че инак - говна, ока говна ще изядеш...

Попа: Не е зарад нея само зорът, кмете, ако беше тъй - с шило гроб да й изкопаем! Ами отсега нанататък - и нашите жени ще ядат... Господ кога дава, не пита чий си син...

Кмета: Да се чуди човек къде да брише и къде да цалува!

Майката: Я да се пръждосвате оттука, гиди дърти магарища! Не съм знаела била!... Бабите ви не са знаяли на вас. Щото ако би знаяли какви хаирсъзи ще се извъдите, не би ви отрязали пъпа, ами главите! Ама аз като ще взема копана, та с него по тях!

Попа: Да бягаме, кмете.

Кмета: Къде, попе, да бягаме?

Попа: При даскала - той да каже.

Същите. Даскала.

Даскала: Що сте потни, братя?

Попа: С лудо се препирахме.

Кмета: Даскале, ти да кажеш.

Даскала: Как се бръсне грък на припек ли?

Попа: Какво да сторим с тая говноядина.

Кмета: Родило се дете без име.

Попа: Родила го Луда Пройна.

Кмета: Три години на ръце ще го носи...

Попа: Ока говна ще изяде!

Кмета: Ще се усмърди селото.

Попа: Думай какво да правим!

Даскалът сяда на стола, пише на книга, мисли.

Даскала: Каквото било, било. Онова що е било, то се минало; да видим що ще бъде.

Попа: А-ха! Думай, че господ види, ама не казва.

Кмета: Тъй, даскале. Пиши по книгата и чети да чуем, че е време дошло кмет да кметува, бяс да бесува.

Даскала: Даскал драскал, даскал праскал... Нали е речено: два човека - един поп.

Попа: Тъй ама поп над попа има. Да идем при Мерудиите - дявол и дяволче, цели два дявола.

Ето ги Мерудиите. Пеят си.

Първа, Втора и Трета: И са нарекли до три пъти.

Какво има да става.
Със тия уста сбърчани.
У-ууууууу!
На всяко гърне мерудия!
На всяко гърне мерудия!
На всяко гърне мерудия!

Попа: Добра среща, бабички.

Първа мерудия: Добро само не иде.

Кмета: Иде белята, отваряйте вратата.

Втора мерудия: Таз беля белки ме е питала?

Даскала: Не е книга да го прочетеш, бабички, не е калем да го изпишеш.

Трета мерудия: Думайте, да ви сере пчела в устата, да ви плюе бъклица в устата.

Попа: Лошо настана в селото. Зор за жените и говноядина.

Първа мерудия: Роди се дете без име, пък го прехвърли господ през черквата, пък майка му се уплаши...

Втора мерудия: Уплаши се майка му, уплаши се Луда Пройна, отърча да го на ръце поеме, пък господ й се разсърди...

Трета мерудия: Разсърди й се и рече: "До три години на ръце да го носиш и по ока говна да изядаш, дорде го отчуваш!" И свърши се тоя пояс, нашият, на здравите и правите хора...

Даскала: И почна тоя на доброръките и на доброгледите...

Кмета: Те я знаели белята бе, даскале.

Първа мерудия: Че ние защо туряме на всяко гърне мерудия!

Попа: Думайте какво да правим.

Първа, Втора и Трета: На всяко гърне мерудия!

На всяко гърне мерудия!
На всяко гърне мерудия!

Първа мерудия: Тръгнали са три бабички.

Знайници и омайници.
Три дни из гора ходеха.
Търсиха пиле прилепче.
Търсиха и го намериха.
В ново го гърне туриха.
Със бял го бодил побучиха.

Първа, Втора и Трета: Уууу-у! Уууу-у! Уууу-у!

Тъй пищи пиле прилепче.
Тъй пищи и нарежда.

Втора мерудия: Дошло е дете без име - да му се име намери!

Трета мерудия: Да не ходи без име.

Че е от бога грехота!
Грехът да се знае.
Грешникът да се не знае.
Грех на орех, душа на круша.

Даскала: Да го кръстим Добри.

Първа мерудия: Да е доброрък, да е доброглед, да е добра душа - да може всеки да го пресяга, да може всеки да го прелъгва и кой как рече да му душа вади.

Втора мерудия: Да дойде коса до камък, да дойде тиква за вода, да дойде шило до гъзило!

Трета мерудия: Да му е добре като рак на въглене!

Попа: Не е добро това име, аз копеле Добри не кръщавам.

Кмета: Да го кръстим Кръстю, та да се пукне дявола в него.

Първа мерудия: Да му е честно името, да му е пътя през честта търница!

Втора мерудия: Кръстена вода в яз няма, кръстово име връз грях не се слага!

Трета мерудия: Име голямо, дупе шупливо - вода в хаван да чука, да има за рибата работа, да ходи, ама крака да няма!

Попа: Не е чест това за него, аз копеле Кръстю не кръщавам!

Даскала: Какво сме се запрепирали с тия бабички бе, кумец, баджанак, не сещате ли, че на тях и сто имена да им наречем, пак ще си клатят гърнетата.

Попа: Даскале, ти си ми шурей, кмете, ти си ми кум; свои хора сме си така, слушали сме се, разбирали сме се. Досега е било тъй и отсега тъй ще бъде: ако е било дълго - рязали сме го, ако е било късо - надили сме го, кога е нужда била най-висока - господ е бил най-близо.

Кмета: Прав е баджанакът - и със сто имена да го наречем, тия пак ще си клатят гърнетата.

Попа: Да го наречем Стоимен - със сто имена! Кога са много имената на злото, по-малка е силата му.

Даскала: Брей, попе, клетвата ти гръм божи, молитвата ти божа роса - как се досети!

Кмета: У евреин пий вино, не спи; у арменец спи, не яж; у турчин пий кафе, вино не пий; у поп нищо не прави - ще те надскочи.

Първа мерудия: Сто възли - един пояс.

Втора мерудия: Сто клетви за пара.

Трета мерудия: Сто имена да носи, хиляда грижи да го ядат, борчове да носи в джобовете си, скъсано на гърба си и мерак на гъза си.

Попа: Стоимен ще му е името!

Идат Цеко Налбантина и Петко Похлупака.

Цеко Налбантина: Като рекли: Цеко все пиян ходи, Цеко криви клинци кове... Кон да те лае и вол да те яде... А конят дойде за подкова, па вдигне крак и го люлее като кога му вино виновато... Волът дойде, плочи му се разхлопали... Какво да стори налбантина, като кокал не държи клинци вече... Ще дохождаш, викам му, по-често. Повече клинци по-яко стягат... Така на мене, в кръчмата, като не ми стигне една ракия, викам си втора...

Петко Похлупака: А за мене, бае Цеко, като рекли: Петко е общинар, Петко е мекере, Петко е пу...! А пък в общината нали трябва някой да премете, да напали печката, да подшушне на кмета къде какво става, та като дойдат людете в общината, така, да ги е малко страх, пък да отложат капа... Щото без страх не може да се кметува селото... Чакай да ида да му река аз на бай кмета...

Стоимен влиза и с голяма гега прави овчарски скок.

Цеко Налбантина: Как те викат, овчарче?

Стоимен: Стоимен.

Цеко Налбантина: На колко си години, Стоимене?

Стоимен: Колкото на чорбаджията бичето.

Цеко Налбантина: От тебе ще стане голям юнак, като бае ти Цеко. Нà ти една пара да се почерпиш. Една ракия да изпиеш.

Стоимен: Не ща, ще ме бие майка.

Цеко Налбантина: Като не пиеш ракия, халва си купи.

Стоимен: Пак ще ме бие...

Цеко Налбантина: Що думаш, момче? Зарад халвата?

Стоимен: Зарад парата... Ще рече, че съм я откраднал.

Цеко Налбантина: Ще кажеш, че царят ти я е дал.

Стоимен: Повече ще ме бие.

Цеко Налбантина: Що думаш, юначе? Защо да те бие?

Стоимен: Защото царският подарък не бива един грош!...

Цеко Налбантина: Брей, както се ражда царче, тъй и колибарче! Нà ти, Стоимене, още една пара!

Същите. Кмета, Попа и Даскала.

Кмета: Чух, че си имал две пари, Стоимене...

Стоимен: Имам, че имала глава да тегли.

Кмета: Имот се в гроба не носи. Какво ще ги правиш?

Стоимен: Ще се женя, къща ще правя и място ще търся на тоя свят.

Попа: То, Стоимене, венчавка без поп не става.

Даскала: А пък място на тоя свят неучен не мож намери.

Кмета: Който има пет пари, той знае шест думи. Думай, Стоимене, какво място искаш на тоя свят?

Стоимен: Ако може, кмет, ако не може - поп. Ако и тая не би - барем даскал.

Попа: Брей, има ли комат, кучета много!

Даскала: Като рекли: на стол седи, книга пише. Тъй ни одумват нас, даскалите. Ама да даскалуваш, не е то само едната книга да пишеш... И да четеш иска то... Начетен да си... Дявол да си малко така... повечко от другите...

Петко Похлупака: Умно казва даскала.

Кмета: Ти тая за дяволлъка да я забравиш! За даскал не ти трябва да си дявол, там може и да си по-прост... Виж да кметуваш - то е дяволлък! Сребърно тасче по море плава... Знаете ли я таз? Богат човек се припява тъй. Трябва да можеш да плаваш в морето, щото човеците са море! А сребърното тасче - ще рече маица! Парици бе! Много пара! А ти си тръгнал с две пари кмет да ставаш...

Петко Похлупака: Право казва кмета!

Стоимен: Ако не може кмет - и общинар ставам. В общината огън палят, топло е, всякогаш е преметено. Пък който влезе - със страх влиза, капа отлага... И на общинарина му са всякогаш качамаците мазни и сламениците дебели...

Кмета: Не може общинар, Стоимене. За там име трябва, таквоз... лично име. Ако име нямаш - пари трябват, ако пари нямаш - други добрини да носиш. Да си сляп с двете очи например, да си слуга челячец или да си смахнат такъв, несмислен... А на тебе ти дал господ бой, дал ти от топор топоришката, ама име, пари и други добрини нямаш. Не може общинар, Стоимене.

Попа: Слушай старите, за да остарееш, момче. Твойта работа като на циганина. Питали го любеница ли иска или диня. Любодин - рекъл той. Ама тъй не може. За поп да ставаш се иска дяволлък и дяволлък! Ти не ги слушай шурея и кума, те туй дяволуването за нищо го нямат. А то е попски мурафет, чоджум, за туй псалтиря трябва да си чел... И да си баш дявол, щото дяволът ще те надскочи!

Петко Похлупака: Свят човек е попът.

Стоимен: Като не може поп, клисар да стана. В черкова барем е завет. И торбата ти ще нося, и клепалото ще бия, и на попадията ще помагам...

Попа: Ей тая те уста ще те бие тебе, Стоимене, това за попадията не трябваше да го викаш!... После, знаеш ли ти, че с клисар и дяволът трудно се надхваща?

Стоимен: Знам го. Препирали се веднъж дяволът и клисарят (На скоропоговорка.):

- Помози бог, клисарко.
- Дошъл си, рекъл си.
- Откъде си, клисарко?
- Откъде на овцата опашката.
- Овцата ти две родила.
- Толко й овчобройците дали.
- Едното й взеха.
- Те дават, те взимат...

Петко Похлупака: Брей, кога повее вятърът - и малката шибалка се клати като голямото дърво! Порасъл му келът на Стоимена.

Даскала: Кмете, що не вземем ние да направим Стоимен един овчоброец? Ще брои овцата, пък ти ще събираш от селяните вълна, мляко, сирене...

Кмета: Какво ще брои, даскале, нали овцата е само една?

Попа: Кум ли си ми, кур ли си ми! Овца без облага никому не е драга. Една била... Може пък с кучетата да стане пет-шест. Той, овчоброецът, ще каже като я преброи.

Кмета: Не е тая работа за него, че е израстен, ама като го гледам, прост ми се види. Имам си аз в общината общинари за овчобройци, тоя го не ща.

Цеко Налбантина: Ковах един кон и на един вол плочите затягах, пък ви чух да се препирате за тогова. Що ми го не дадете в налбантницата. Ще държи на коня подковите и на вола плочите, че си ръцете потроших от държане вече. А през другото време ще го настаня да пасе добитъка: ще пасе коня, вола и овцата, а с кучето ще си другарува.

Даскала: Гледай го ти бе, тоя Цеко! Как е речено, че брусът не реже, ама прави ножовете да режат. Ний да се не сетим досега да направим Стоимена говедар. Ей това ти приляга, Стоимене - да ни пасеш стоката и да ковеш добичетата овреме, та да можем ние да си гледаме работата. Едни да даскалуваме, други да кметуваме, трети да попуваме, та да може селото да се учи на четмото и писмото, да ходи после със страх до общината, да отлага там капа и накрай да си умира като хората. Прост човек, пък се сеща!

Кмета: Добре го рече, баджанак!

Попа: Взимай го, Цеко, да ти държи петалите, пък ти да го държиш изкъсо. Хайде, че много напече.

Петко Похлупака: Слънце на изток, а бог на помощ, дядо попе.

Попа: Какво има, Петко?

Петко Похлупака: Да пазиш попадията, дядо попе.

Даскала: Ти кое момче беше? Книга учил ли си при мене?

Кмета: Тоя е Петко. Похлупака му викат, че знае всичко де що става из селото.

Петко Похлупака: Учил съм, даскале. Ама книгата си е книга: тате мига, аз мигам, мама мига... А книгата все се не свършва!

Кмета: Я ми кажи като знаеш много, кой дава кон на вяра?

Петко Похлупака: Новия налбантин, Цековия чирак, говедаря. Тоя, дето му викат Стоимен. Той дава кон на вяра и пари на заем, ама... вяра не хваща.

Попа: Анатема.

Кмета: Ти не беше ли разсилен в общината?

Петко Похлупака: Тъкмо, бай кмете. Паля, попремитам...

Кмета: Ходи ли ти се леко и с ръце на кръста?

Петко Похлупака: Искам го, не искам го - все в ума ми се бута.

Кмета: Ще те направим овчоброец. Ще броиш овцата, пък аз ще събирам от хората вълна, мляко, кожи.

Петко Похлупака: Харно, бай кмете.

Кмета: И като ходиш да я броиш, да гледаш що става из селото.

Петко Похлупака: Знае си работата Петко Похлупака.

Коня, Вола, Кучето, Овцата, Стоимен.

Кучето: Добре си пасем тука с новия говедар. Харен е, мирен, кротък... И знае, че трябва и кучето другар да направи, и тоягата да не хвърля...

Коня: Кон се хвали след месец, а човек след година. Ама Стоимен хубаво държи подковите, та Цеко Налбантина кове клинците право.

Вола: И плочите право държи, та клинците на Цеко хубаво хващат. А кога на нозете плочите не хлопат, то рогата нека си чегъртат по небето, по-леко се понася... На вол това му трябва: плочи да има на краката и клинците хубаво да хващат. Нататък - волно-доволно...

Стоимен: Опак свят, опази боже!... Земята на небе се е обърнала, а небето на земя... Ей го волът, кога рече да ходи, рогата му калдъръма чегъртат. Ей го и конят, кога рече да препусне, с гривата си прах вдига... Ами кучето, като рече да лае на месечина, лае се с хората... Инак стоката е добра - волът ми е волен, нали за туй вол му викат: лесно ще го закараш да го поиш, на сила не мож го накара да пие... Конят ми е научен на самар и лесно се язди, ако и да му е висок къчът... пък за кучето да не приказваме, щото вече си я има приказката, че добро куче добро стадо чува...

Ама на - ходим из облаците. Тревата ни на небето, като обещана, а ние из облаците ходим, вятър и мъгла пасем. И така като ми е да река, господ ни е по-близо от царя и пъдаря...

Ами човеците? Всякой вика бяло на неговото си немито. Ей го гайдаря: свири, свири на гайдата, па чак тогава тури ухо да чуе свирнята... Или ловджията: утрепе заек, па го вдига и го мери на ръка, гаче ли го е хранил. Ами лодкарят? В морето вода да се удави, а той кара лодката, па вземе та си плюе на ръцете... Ама най е за трепане попът, щото чака всички да се разплачат и чак тогава почва да пее...

Овцата: Хубаво блееш, Стоимене, ама да видим какво млеко ще даваш.

Вола: Който дига рога, Стоимене, лесно остая без уши.

Кучето: Пази се, Стоимене, от дълги криваци и от тесни сокаци. Че е дошло време на куче да хвърлиш, поп ще удариш!

Попът.

Попа: Редиш ли стоката, Стоимене?

Стоимен: За мен и за бай Цеко стока и душа едно са, дядо попе.

Попа: Кам го Цеко Налбантина?

Стоимен: Желязо грее в налбантницата, за коня и за вола клинци кове.

Попа: Да оставиш добичетата нему, а ти да додеш с мен, че съм тръгнал на задушница. Като бях есенес, селяните ми натрупаха цял куп порязаници, та само калимавката ми остана да стърчи. Селяни, видите ли ме, рекох. А те: само малко те видиме, дядо попе. Айде, рекох, догодина хич да не видите. Та да дойдеш да ми носиш торбата.

Стоимен: На по-малко хоро по-лесно се наиграва човек, дядо попе.

Попа: Що рече, хаирсъзино? Тръгвай, че ще ти покаже дядо ти поп как хитрост хитрост прехитря!

Иде Петко Похлупака.

Петко Похлупака: Кам го Стоимен?

Коня: С попа замина.

Петко Похлупака: Ами Цеко кам го?

Вола: Желязо грее в налбантницата, за мене и за тогова клинци кове.

Кучето: Ами ти що щеш тука на полето?

Петко Похлупака: Що ще дядо при баба? Кмета ме праща. Ще сбира от селяните млякото, вълната, сиренето и кожите, та ме праща овце да броя.

Овцата: Тебе ли, да те господ убие, пратиха овчоброец? Я да се пръждосваш оттука, гиди дърто магарище!

Кучето: Не гони Келча, юнак да го не направиш. Я да видим, побратими, как да посрещнем новия овчоброец. Добре си дошъл, бае Петко.

Овцата: Добър е господ, че ни търпи.

Петко Похлупака: Добрата овца малко блее, много вълна дава. Я ела да ти побара вълната бачо ти Петко, да види тънка ли е, мека ли е, за нищелки става ли?

Коня: Недей с лошо, бачо Петко, овцата ни е една, ама за три я стрижат, с вълната си селото облича.

Петко Похлупака: Трай, коньо, дорде трева нарасне!

Овцата: Да даде господ да ти на гробът израсте!

Петко Похлупака: Добрата овца малко блее, много млеко дава. Я ела, Рогушо, да ти подръпне бозките бачо ти Петко, да види имаш ли млеко; млекото ти мазно ли е, за сирене става ли.

Вола: Недей прави лошо, бачо Петко, да не намериш лошо. Рогуша с млекото си селото храни. Щото е една, ама за три млеко дава!

Петко Похлупака: Трай, воле, да не ти доде до главата шут със рогат да се боде! Ще ида да кажа на кмета, че овцата е преброена - да я стрижат, да я доят, да я бачват, кожите й да дерат.

Овцата: Олеле, майчице, дето си ми късмета избирала, моли господа вълци да прати овце да броят, да ме изядат, че за вълк броено няма! По-добре свое зло от чуждо!

Кучето: Бае Петко, недей с лошо. Нали ни е овцата една и пак цяло село облича. Ей го, конят ти рече: една е, за три я стригат. Ей го волът и той: една е, ама за три млеко дава...

Петко Похлупака: Чиба оттук, псета шарени, махайте се, коне пръдливи, разкарайте се, волове шугави! Нали вие го рекохте: една е, за три я броят. За три я броят, та с кучето четири! Така ще река на кмета.

Бабите. Играят бабешко хоро и си припяват.

Първа, Втора, Трета: На всяка стара бабичка.

По един дедо да има.
По един дедо зорлия!
Ох на дяда, ох на баба..
Със тия бели брадища.
Със тия гърди рунтави...

Попа: Добра среща, бабички.

Първа мерудия: Добро с кола не иде. Ами думай къде сте тръгнали с това момче хубаво, да му сере пчела в устата, дето си баби не поздравлява?

Стоимен: Па що да ви поздравлявам?

Втора мерудия: Да ти пикае бъклица в устата, сине магарски! Щото ние всичко знаеме и може да ти кажеме половината.

Стоимен: Па що да ви поздравлявам. Нали щем поравно да знаем.

Трета мерудия: У-у, да ти купчината поравнят, ами ако ти кажеме всичкото?

Стоимен: Па тогава що да ви поздравлявам?

Първа мерудия: Къде го водиш тоя играорец, дядо попе, да му игра гърне напълни?

Попа: Водя го на задушница да ми носи торбата с порязаниците.

Втора мерудия: Води го, че ония ми ти вдовици тая нощ са опекли девет пещи кисел хляб. Ами как го викат, да му името порасте?

Попа: Тоя е Стоимен. Роди се дете от обич, ама без име, та го кръстих със сто имена, белки се поразкара злото. Майка му е Луда Пройна.

Трета мерудия: Дето го поела с обич кога го господ прехвърлял през черкова, още преди да стане нейно?

Първа мерудия: Тоя ли е, дето докара говноядината на селото? С обич чувано - от толко обич файда няма!

Втора мерудия: По сто клетви за пара да хвърлиме, бабички, се тая ще е. И тоя е обичлив, и него ще го обичат - отиде, та се не видя!

Трета мерудия: На зло, лошо и опако да го урочасаме!

Попа: Недейте, бабички, че злото се чува по-далеч от доброто. Ще се разчуе за него и по другите села. Нека си е добър, нека си е доброглед и нека си е доброрък - да може всеки да го пресяга, да може всеки да го прелъгва и кой как рече да му душа вади. Че ако го видят и ако го узнаят, па ако разберат, че е с обич правен и с обич гледан - всеки ще рече да опита. Че злото зло го не хваща, ами доброто го яде. И може да настане още по-силна говноядина!

Първа, Втора и Трета: Ууу-у! Ууу-у! Ууу-у!

Да го ухапе змия грамадница.
Жена дето с хората не живее.
Вдовица и устоплетница.
Кога рече да се жени!
И да му се разшири двора.
Кога му се къща разтури!

Първа мерудия: На всяко гърне мерудия.

Втора мерудия: На всяко гърне мерудия.

Трета мерудия: На всяко гърне мерудия.

Попа и Стоимен. Стоимен пее.

Стоимен: Дай ми, боже, ден - два часа.

Ден - два часа, нощ - година.
Да ми падне мома в ръце.
Да я скърша, да я слома.
Като хлеба на обеда.
Като млина на пладнина.
Като турчин кокошчица.
Като овчар цяло агне!...

Попа: Брей, дорде не мръкне за едного, за другиго не съмва. Лоши бабички!

Стоимен: Дядо попе, да те питам нещо, бе?

Попа: Питай, питай и ще намериш божи гроб.

Стоимен: Дядо попе, ако ти дойде някоя жена на черкова с една е-е така голяма пита, ще я върнеш ли или ще излезеш навънка да й молитвиш?

Попа: Ще излезна навънка, щото не е голяма питата, ами вратата на църквата са тесни. Ами я сега аз да те питам нещо, Стоимене. Като гледаш ония е-е там жени, дето белят платното на реката, мож ли позна коя от тях е най-луда?

Цвета: (Отдалеко.) А-ха-а! Като взема копана, та по глава с него, ще ви кажа коя е луда, гиди магарски синове, та си не ходите по пътя!

Стоимен: Не питай за лудо, дядо попе, то само ще си каже. Ами я сега аз да те питам още нещо. Като ми рекоха тия бабички, че ще ме ухапе змия грамадница и че ще взема жена, дето с хората не живее, вдовица и устоплетница, вярно ли тъй ще бъде, щото нали ти рекох, че съм решил да се женя?

Попа: Жени се, Стоимене, тъй ще ти рече дяда ти попа. Жени се да не беснееш, ама се жени без любов. Който се жени по любов, все едно тръгва без пушка на лов, щото жена мъжа не бие, ала му лесно надвива.

Да вземеш жена хубавица, ще имаш много гости. Да вземеш умна - ще ти заповядва, глупава - не ще умее да ти угажда. Богата ако е, ще те разиграва, а ако е бедна - ще трябва да я храниш... Няма да я обичаш, че ти си с обич дошло и виж на какъв хал селото ни докара. Ами ще накривиш каскета и ще набърчиш веждите, а в неделята по веднъж ще я побийваш, че ако жена не се бие барем веднъж в неделята, гнездо не лови... Слушай ти дяда си попа - той много булки е видял...

Стоимен: Ами не е ли грях, дядо попе?

Попа: Не е, Стоимене, любовта е за тоя свят, а на господ само душите му трябват... Та докъде бях стигнал? Аха, и ще я гледаш да е зла - със тънки джуки, такава и с остър нос, щото зло куче къща пази, а ако искаш да е и уредна, ще гледаш с голямо чело да е... Жена с голямо чело и кон с широки гърди - туй е изпитано...

Стоимен: Дядо попе, ей я черквата, ей ги гробищата.

Попа: Стигнахме, ще рече.

Цвета се хвърля върху един гроб. Плаче.

Стоимен: Абе тая не е ли оная лудата, дето беше на реката?

Попа: Тая е, да я гаргите изядат. Що правиш ма, Цвето?

Цвета: Не видиш ли, дядо попе, вия му на моя...

Попа: Твоят мъж не беше ли по-натам?

Цвета: Олеле-е, аз се чудя защо ми не е толкова жал и защо ми сълзи не текат!...

Стоимен: Дядо попе, дали ще ме вземе тая вдовица, та барем да си имаш и слугиня?

Попа: Тая ли да те вземе, Стоимене? Тая, дядов, си е взела табихет! Още кога се е родила!

Стоимен: Нали ти рече: зло куче къща пази.

Попа: Рекох ти, ама куче фустан не носи. Пък и не видиш ли как реве за мъжа си?

Стоимен: Море, дядо, на жена да нямаш вяра!

Попа: Ти ако можеш това да направиш, давам ти половината от торбата с порязаниците!

Стоимен отива до Цвета и на свой ред почва да се тръшка и да плаче.

Цвета: Трай, трай, мъжка сенчице... То и аз съм като тебе, ама нà, умряла, та се отървала твойта жена...

Стоимен: Женице-е-е, света водице-е-е!...

Цвета: От що умря, сиромашката?

Стоимен: От що!... Понатиснах я една вечер по-силно и тя се някъде докундиса и умря за ден до пладне.

Цвета: Е-е, божичко-о! И на мене, както ми е дотегнало, да има кой да ме понатисне нощес, та да си умра и да си ида при стопанина!

Стоимен: Как те викат?

Цвета: Цвета.

Стоимен: Ами аз нали за тебе трици бъркам ма, Цвето!...

Цвета: Леле магарски сине, леле поразнико! Как не те догреша от бога барем, ако не от умрелите!

Стоимен: Грях е да видиш сама жена и да я отминеш, без да я зачетеш.

Цвета: Леле, той бил прав, та праведен като въже у торба! Цалувка няма ли да ми искаш?

Стоимен: Па що? Цалувка дупка не прави!

Попа: Цалувай, Стоимене, цалувката струва хабер на пазвата, а пазвата на полите. Цалувайте ръка на дяда си попа и още днеска - у черкова.

Цвета: Нали е задушница, да ти опустее калпака!

Попа: Да те не чувам, че кълнеш, че говно кълвеш, луда вещице!

Цвета: Да ти се прохъндакоса гроба като на циганин, дяволе рунтав!

Попа: Да би слушал господ гаргите, мор би дал по конете. Взимай я, Стоимене, че жена без мъж е кон без гем! И се радвайте, и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата. И да знаеш, че който жали коня си, загубва себе си.

Ето ги Коня, Кучето, Вола, Овцата.

Коня: Не слушай попа, Стоимене, жена кон не може да бъде, щото по петите й ни косми никнат, ни клинци се ловят... Жена знае "дай мъжо", а не "дай боже"...

Цвета: Кон пърди, вятър вей, Цвета перо люлей!

Вола: Опрости, боже, простата жена, дето греши с думи, дела и промисъл. Да слушаш попа, Стоимене, а ти, Стоименице, да слушаш мъжа си. И да стъпвате равно и право в браздата, да не ви падат плочите, та после да давате зор на Цеко Налбантина - да грее желязото, да кове клинци и да ви потяга... Или, не дай боже, от умрял вол плочи да ви вади...

Цвета: Айде, магарски воле!... Ненаприказвал се! Вол що си влачи хомота мълком, не го бодат по гъза!

Овцата: Олеле, Цвето, овчарка да не ми ставаш! Те тая ти уста ще те тебе бие. Ами, дай боже, да блажиш покрай бога и от мене да знаеш, като на етърва ти го казвам: кога сягат да ти барат вълната и кога рекат да ти дърпат бозките, да не бягаш, че повече боли.

Цвета: Овца нямам и куче не държа. Овцата си продадох, кучето харизах, мъжа си бих и петела си заклах! Ой, боже боже, без тия се не може!

Кучето: Овце, кози пет, с кучето шест. Бате ще се жени, аз ще се женя, че да му иде края накъдето ще. И аз, Цвето, овце нямам и куче не държа, ама ще ти кажа: овцете са кротки и будали, затова стоят да ги дави вълкът. Не бързай като вдовица на одър, мъже много по дългите пътища. Мене питай, щото кучето не остарява от приказки, ами от ходене. Ако не тоя - друг ще бъде. Ей го, един умрял - не умрял, друг ти се наваля...

Попа: Чиба, дяволе неден!... Не слушай го, Цвето.

Кучето: Едного го била жена му и плачел, а друг дошъл да го мири и му разправял, че в тяхното село кога жените биели мъжете си, не давали им и да плачат. Да знаеш, Цвето, мъжът според тоягата скача: да го биеш - ще плаче, да му се оставиш - ще ти се качи!

Цвета: Чиба ти, рече попа, сянко чобанска! Какво е време дошло - на мъж да хвърлиш, куче ще удариш! Ти що рече, дядо попе?

Попа: За цалувката, че струва хабер на пазвите, а пазвите на полите... Цалувайте ръка на дяда си попа.

Петко Похлупака (Гледал е отстрани.): Преди време беше... Мерак се лесно не забравя... Каква хубост беше тая Цвета и тогава... Като се взеха с оня първия, Борис... Що любов беше - селото подлудиха, стоката подплашиха, попа подбъзиха, кмета обуначиха, даскала писмото взе да бърка...

Та и аз веднъж й викам, Цвето ма, буля ти Петковица рече да дадеш решетото от зимника, че нейното се било прохъндакосало... А тя ходи да го търси уж, па се връща и вика: Нема го Боре у зимника!

Па беше сватба, па беше хоро - хем му се края не види, хем му се топана не чуе... Взеха се с Боре, пихме и ядохме - то бяха крави ялови, то беше кисел хляб... То беше вино с пяна и ракия без пяна, то бяха баби подмладени, деди разиграни, мъдри влудени и умни изумени... Голям джумбуш, хубав зияфет! И нали е речено: вино от лоза, мляко от коза, човек от човека, и нали още е речено, че хубавата работа по шесттях месеца излиза, ревна оная ми ти момчана рожба подир половин година... как да е... А Цвета хубава! Като мома беше хубава, като непразна беше хубава, откак роди - мерак ще ме подлуди!

Па комшии нали сме, ела, вика, бачо Петко, да уплашиш детето да спре да реве. И аз, комшии нали сме, зех да викам така като вола: "Му-у, му-у", а то не мирясва. Тогава зех да лая като кучето: "Ав, ав, ав". То пак не мирясва. На кон взех да се правя, само дето и на овца не се преправих - реве! Тогава взех да попържам. Оти не таковам майка ти, викам, оти и го не...

А Цвета да вземе да ме чуе, гяволетината, и се смее: Оти, бачо Петко, приказваш такива думи? Така ли се плашат деца? Е-е, невесто, рекох, така знае бачо ти Петко, така плаши!

И оттогава като рекли: Петко е мераклия, Петко е мекере, Петко е похлупак... И полека - първо курвар, после общинар... Ама добре, че стана тая, та да се разчуе, та да ме повика кмета да му служа служба в общината... От един гол мерак - човек станах и си живота оправих. Чакай да ида да му река на бай кмета - да знае какво става из селото...

Мерудиите.

Първа мерудия: Къде са пошли тия сватбари, свада да ги стигне?

Втора мерудия: Какво е това оро, дето се играе, та му се края не види и му се топана не чува?

Трета мерудия: Жени се Стоимен, да му умре гъзът за жена, та си не стои в къта, ами се бута на пъта!

Първа мерудия: Айде да го урочасаме на дърво, да го скоро у дърво облекат, че е обичлив и сигур жена си ще обича, та ще докара още говноядина на селото.

Втора мерудия: Обичлив е! И Цвета, булката, го обича, та още по-лошо ще става в селото ни. Уу-у, да ги борчовете обичат, таман бяхме посвикнали с говноядината!

Трета мерудия: Питали малкото: де отиваш, малко? При многото, рекло. Та и нашата така: все повече ще става, що има да става. Да го кълнем, бабички, да го урочасаме на дърво.

Първа, Втора и Трета: На всяко гърне мерудия!

На всяко гърне мерудия!
На всяко гърне мерудия!

Първа мерудия: Откъде да е невестата?

Втора и Трета: Откъдето дошла, там да върви! От Върбовка.

Първа мерудия: Ами младоженецът?

Втора и Трета: От Дреново, отдето дошъл там да върви!

Първа мерудия: Ами кръстникът?

Втора и Трета: От Тръново.

Първа мерудия: Ами кръстницата?

Втора и Трета: От Глоговица.

Първа мерудия: Ай било да било ви, сватбари дървени, да ви у дървени дрехи облекат!

Втора мерудия: Ай да би се не пръкнало, котило сватбарско и обичливо! Да ви обича дървен господ, да ви облече и да ви в земята завлече!

Трета мерудия: Ай да се ощуреят макар! Булката от Върбовка, женилецът от Дреново, кръстницата от Глоговица, а кръстникът им от Тръново... Да им се снаги у дърво удървят, да има по що буци да тропат, да има по що трева да расте, да има по що овце да пасат, да има по що коне да тичат, да има по що псета да лаят!

Вола.

Вола: Мене забравиха дъртите мерудии... Ама забравено не е намерено... Стоимен се жени днеска, Цвета ще му е булката. Ей ги идат: с попа, кмета и даскала, с говедата и с кучищата, с Цеко и Петко, с Мерудиите...

Минало е време подир сватбата. Полето е същото, добичетата са същите. Същата е и седянката - с Попа, с Кмета, с Даскала.

Само Стоимен и Цвета са поостарели.

Стоимен (По-бавен и по-мъдър, продължава някакъв разказ. Своя си разказ.): ...Тогаз нещо лъсна във въздуха, конят процвили, лъхна на пот, а конската пот е лоша, на пикоч мирише, и като се разкара прахолякът, гледам една жълтица в краката си, а на шипката - един син парцал се вее на царя от дрехата. Тъй беше: от овцата на шипката остават фъндъци вълна, от нас - кърпени парцалетини и кръв понякогаш, а от царя - един син парцал.

Само от воловете не остава нищо по шипката, те ходят бавно, щото са все изморени от работа... Моята майка не викаше "воловете", а "ангелите"...

Кучето: А от кучето, Стоимене? Ти все ме забравяш мене, като да забравяш, че на оня свят кучето носи вода да гаси огъня, в който се мъчи стопанина, а котката духа и подклажда!

Стоимен: Не съм те забравил, въшкава дружино... Ами не споменавам, да не чуят тия устоплетници мерудиите, та да не рекат, щото са реченици... От кучето остават кучета и тегло... кучешко тегло, кучешки живот, кучешки народ...

Даскала: Ей, Стоимене, ти както си почнал, ще стигнеш на книгата дъното! Народът ни е добър, я поглеж: Цвета хубава, ти израстен. Народа ни грамотен - овце въди, коне и волове има, какво ти са криви кучищата, че миткат из селото...

Цвета: Мъж бъди, Стоимене, попържай! Какво им цепиш басма? На едно куче и на един прост... (Затваря си устата с шепа.)У-у, даскале, тая ме уста бие мене, дето вика мъжът ми... Мъж като рекох, та се сетих... Мама тъй викаше: мъже с мустаки и жени с цици се вече не учат... Ама да си го кажа: от кучето нищо не остава по трънето; от трънето някой трън остава по кучешката гърбина... То е опак сой, като жената: ти го удариш, а то тича да ти се радва... нали го питали що му са слабините отзад, а то рекло: че коя ми работа е отпред!

Кучето: Срало куче на лед, че се дигнала фанара, че се чуло до царя... Лошо ли видя от мен, Стоимене, та се така излайваш? Тоя даскал ли те е тебе учил, та си живота попържаш и на селяните кучета думаш? Ами тая жена твоя ли е, та й сметка не държиш, та й страните не биеш? Не я ли видиш, че мръсно приказва и мръсно държи?

Даскала: Домакин си, пък дом нямаш, Стоимене. Жена си не биеш и кучето си не почиташ - какво ще рекат комшиите? Ама така е, като се навря в налбантницата, преди да дойдеш на школото - при пиян Цеко, при воловете и при конете, при кучищата и при овцете...

Цвета: Мъж бъди, Стоимене, попържай... Пък да си лягаме...

Нощ е. Овца блее, кон процвилва, вол мучи, лае куче. Цвета се кикоти в тъмното.

Стоимен: Що е мокра, ма Цвето?

Цвета: Плакала е, Стоимене...

Стоимен: Що е плакала, Цвето?

Цвета: Щото девството било по-добро от лошото женене...

Смеят се.

Стоимен: Ами що й е вълната навътре?

Цвета: Въздишала е, Стоимене...

Охкат, кикотят се. И пак Овцата, Вола, Кучето и Коня.

Стоимен (Продължава разказа си.): Тъй я подкарахме, с джумбушите, тъй - де на майтап, де на истина - народихме деца, стока завъдихме. Имах една овца, какво млеко даваше, ум да ти зайде! Рогата й лъскави, вълната й сура, бозките й доземи. Върне се от паша, почнат да я доят. Дои, дои Цвета, измори се, почне мама. Че като захванат да го бият! Бие, бие Цвета, остави се, почне мама - не стигат съдовете маслото да съберат, ами го сипват в коритото, дето се плакнат жените и децата...

Надникнали са общинарите.

Кмета: Добро стадо си отчувал, Стоимене.

Стоимен: Доброто добро не пати.

Кмета: Абе то и злото зло го не хваща, ала една беля беля не е, ако друга не води.

Цвета: Думай право, кмете, че каквото ми е стреснато сърцето, като седна и иска да легна.

Кмета: Не ми яж цървулите, Цвето, че не мож ги отпърдя! Както във всяка къща има адет, така и във всяко село има кмет. Колко стока имате?

Цвета: Пет кокошки и петела - та четири...

Кмета: Ами овцата?

Стоимен: Няма ми овцата, бай кмете. Аз, мераклия нали съм, бях й купил един голям хлопатар. Връзвам й го, ама нали е голям, през нощта търкал, търкал, та й претъркал врата. Кога отидох заранта, що да видя: башка глава, башка глава, башка хлопатар... Още ми е жал за нея...

Чува се блеене на овца.

Цвета: Олеле майко, плаче детето!

Кмета: Роди ме, мамо, да ти приличам! Чакай да викам общинарите.

Петко Похлупака: Като рекли: Петко е общинар, Петко е овчоброец, Петко е умен човек. Умен ама... ум много, пари малко... Ида, кмете.

Кмета: Ти си умен човек, ум се на кожа не пришива; думай сега колко овце има Стоимен.

Овцата пак блее.

Цвета: Олеле майко, плаче детето!

Стоимен: Дете дорде не заплаче, майка му не му...

Кмета: Умно умувай, Петко, общинар си, овчоброец си - колко овце има Стоимен?

Петко Похлупака: Една е, ама за три я броят, та с кучето - четири.

Стоимен: Ти чуеш ли се бе, мекере! Туй е лъжа без кантар.

Петко Похлупака: Чунки твоята беше мерена. (Блее овцата.) Не щеш ли, булка, бачо ти Петко да ти уплаши детето, да не реве повече?

Цвета: Плаши, бачо Петко, плаши каквото ще плашиш.

Петко Похлупака (Прави се на вол.): Мму-у-у!

Овцата проблейва.

Цвета: Олеле майчице...

Петко Похлупака (Прави се на кон.):Иии-ъхъхъ-ъ!

Отново овцата.

Цвета: Плаши, бачо Петко...

Петко Похлупака (Прави се на куче.):Ав, ав, бау-у!

Глупаво животно, пак блее.

Цвета: Плаши, бачо Петко, не бой се!

Петко Похлупака: Ох да го таковам на майка ти, дете с дете, няма ли да мирясаш най-сетне!...

Кмета: Хе-хе-хе! А така Петко, плаши и не бой се.

Цвета: Оти, бачо Петко, приказваш такива думи, така ли се деца плашат?

Петко Похлупака: Така знае, невесто, бачо ти Петко, така плаши...

Цвета: Мъж бъди, Стоимене, попържай! Пък да си лягаме...

Нощ е. Овца проблейва, кон цвили, вол мучи, пролайва куче. В тъмното се чува ситен смях, боричкане.

Цвета: Помниш ли, Стоимене, кога се видяхме на гробищата какво ми обеща?

Стоимен: Какво ма, Цвето?

Цвета: Да ме натиснеш яката някоя нощ, та да се докундисам, да си умра ден до пладне и да си ида при стопанина.

Стоимен: Гиди, кучко ниедна, ти стопанин нямаш ли, та при оня си се натръгнала да ходиш!

Цвета: Никъде не ми се ходи, Стоимене, и не ми се мре ден до пладне, ама не си прав... Обещаваш, а не даваш... (Смеят се.) Недей ме натиска, Стоимене, никъде не ща да ходя...

Стоимен: Като няма да ходиш, стой тука, ама аз дума съм давал на гробищата...

Цвета: Натискай, Стоимене, нея от аджамиите я е страх, а не от големите...

И пак смях и шепот, и пак конят, кучето, волът и овцата се обаждат в просъница.

Стоимен (Продължава разказа си.): За пиене пийвах, ама не съм бил голям сарахошин. После потръгна тя... Думат ми веднъж да си избера една от трите лоши работи: да пребия без кабахат челяк, да разваля една мома или да се опия. Мислих, чудих се и накрая си рекох на умът: да пребия челяка е лоша работа, да разваля мома - още по-лоша. Ще взема да се опия, какво ще остане от него? Ще изпия ракията, ще я изпикая, то не е лоша работа...

Хванах, та се опих. Ама пиян човек не може да се съпикасва, та и челяка пребих без кабахат, и момата развалих...

Цвета: Що не съм мъж, Стоимене, да ти тегля една на майка!

Стоимен: Щото за жената е по-добро да чуе, отколкото да рече.

Цвета: Чул те вълк - удавил те!

Стоимен: Чакай да те питам аз тебе що викаш на Хаджи Вълча фъсс?

Овцата: Хаджийка викат на овцата, че с гъза си куршуми лее.

Цвета: Рррр-р оттука, овче рунце, да те не зло нагъзи! Че знаеш ли бае ти Стоимен какъв нож има?

Овцата: Рекох да ти река, Стоимене, да не биеш толко често жената, че от бой косата й улита.

Попа: Бийте се, не се карайте, че бой се забравя, ама дума не може.

Цвета: Бягай, дядо попе, че мъжа ми е щур пощурял - вчера го е точил, днес го е извадил!

Попа: Дошъл съм да ти река, чедо, че нощите са непразни... Нали си я чувала тая за нощната работа и за дневната срамота?

Цвета: Чувала съм я, ама съм чувала и че вий по сирница без гащи ходите...

Попа: Тихо, чедо, че господ от млого фурни хляб е ял...

Цвета: Мъж бъди, Стоимене, попържай!

Стоимен: Ох да го т... турски ясак държи ден до пладне... м... майка му да еб... башка от него... п-пут... рябвали ми попове и калугери!...

Цвета: Олеле, Стоимене, това не трябваше да го викаш на попа, попът е свето нещо.

Овцата: Свето нещо е овцата, че като ти сере във ведрицата, ще бръкнеш с ръка и ще извадиш туй, куршума, и ще си изпиеш млякото, ама ако ти сери поп във ведрицата...

Попа: Бийте се, не се карайте, че бой се такова, дума не може...

В тъмното се чува как плющи каиш. Овца проблейва, Цвета зее, Стоимен брои.

Стоимен: Единичко, сторичко, сторонджас, кокоряс, пантакуца, куцария, джумалия, катарон, кози крак, месец!

Изгрял е месецът. Нощ е.

Цвета: Оох! Олеле-е! Олеле майчице-е...

Стоимен: Какво си заохкала, ма?

Цвета: Олеле-е... Болен се пита, на здрав се подава...

Стоимен: Стара краставица за семе ли искаш?

Цвета: Стар дъртел, пък ум няма... И посреднощ да съмне, посреднощ тръгвам.

Стоимен (Смее се.): Ако те питат, Цвето, ергенин ли искаш или сушени сливи, какво ще речеш?

Цвета: За какво са ми сливи, Стоимене, като вече зъби нямам...

Стоимен: Млад бях, кьорав бях - остарях, прогледнах...

Цвета: Рекъл цървулът като остарял и се скъсал.

Стоимен: Стар е господ, че не ни прибира вече, бабоо-о...

Цвета: Дали ще ни прибере заедно, та да сме си дружина? Две уши са дваж да чуват, две очи са дваж да виждат, а две души са...

Стоимен: Бе тя и тоягата, че е тояга, пак има два края, та що остава за...

Цвета: Стоимене, Стоимене бе, чуваш ли?

Стоимен: Какво?

Цвета: Ако умре някой от нас по-напред, аз ще ида в града при децата.

Стоимен: Иди поврага, дърта вещице.

Цвета: Стоимене, Стоимене бе, къде си тръгнал с тоя калпак посред лято?

Стоимен: Купих го от Враца.

Цвета: Спри се, Стоимене, на кого ме оставяш!

Стоимен: За осем гроша е, пущината...

Цвета: Чакай, Стоимене, каква е тая плесен по него?

Стоимен: Сполай ти, Цвето, цвекье за разсад да станеш...

Цвета: Олеле мале, дръжте ме нозе, тоя човек не чуе, да му опустеят ушите!

Стоимен: До ушите ми е, ама ще ми топли барем...

Цвета: Мъжо, мъжо, къде си тръгнал да мреш, кой ще ти яде сега двата трапа с ряпа и третия с чукундур!...

Стоимен: Тръгнал съм аз, ама урва стръмна, крака хроми... А чукундура ти си го яж... Яж за живите, че и за умрелите...

Цвета: Умря, та се не видя Стоимен! Умрелите бог да прости, живите бога да хвалим! Ами аз къде да се дяна, като самичкото въже и в гроб не може да спусне... Олеле мале, мамина майчице... Сама змия в грамада не стои, чакай Стоимене, ида по тебе... Олеле мале, излизай, душо, недей се под нокът запира, да те във вехти кириши запрат, не видиш ли, че си се вече наживяла и си гробуша... а пък от гроб бягаш... не знаеш ли се, че зъби нямаш, та цица искаш, мари...

Олеле боже, чакай да ти се тебе помоля. Който си на небесата! Да ти порасте името голямо, голяма хвала да имаш... Да дойда в твоето царство - там да ме земеш, да ти слугувам много и малко да зная... Да бъде волята твоя и да ни даваш по-малко, а по-много да ни богуваш...

Ох... Отче наш не е голяма молитва, ама понякогаш помага...

Отче наш!

Боже мой, боже мой, вскую мя еси оставил мя еси!...

Умряха. Мерудиите.

Първа мерудия: На всяко гърне мерудия.

Втора мерудия: На всяко гърне мерудия.

Трета мерудия: На всяко гърне мерудия.

Първа мерудия: Тръгнали са три бабички.

От остър чукар по крив калдъръм.
Със тия криви колена.

Втора мерудия: Вървели са три бабички.

По конски друми, по овчи вървища.
Със тия пети спукани.

Трета мерудия: Набрали са трите бабички.

Цвекье над кост расло.
Със тия ръце келяви.

Първа мерудия: Вързали са трите бабички.

По една китка умрелка.
Със тия бели сколуфи.

Втора мерудия: Играли са трите бабички.

Нощно хоро мерудиено.
Със тия снаги гърбави.

Трета мерудия: Гледали са трите бабички.

През света отвъд да видят.
Със тия очи гурави.

Първа мерудия: И са нарекли до три пъти.

Какво има да става.
Със тия уста сбърчани.

Първа, Втора и Трета: Уууу-у!

Първа мерудия: На всяко гърне мерудия.

Втора мерудия: На всяко гърне мерудия.

Трета мерудия: На всяко гърне мерудия.

Първа мерудия: Умря Стоимен Босия.

Втора мерудия: По него и Цвета лудата.

Трета мерудия: Сто имена носеше, хиляда грижи го ядяха, борчове носеше у джобовете си, скъсано на гърба си и мерак на гъза си - хак му беше!

Първа мерудия: Хак му беше, че босо ходеше, ама хорото водеше.

Втора мерудия: Щото беше с обич либено, с обич правено, с обич носено и с обич раждано...

Трета мерудия: Тоя докара и говноядината!

Първа мерудия: Със сърдит господ говна еж, с луда жена брод изпитвай.

Втора мерудия: Хайде да наричаме, дружки мерудии.

Трета мерудия: Тръгнали са три бабички.

Знайници и омайници.

Първа мерудия: Три дни из гора ходеха.

Търсиха пиле прилепче.
Търсиха и го намериха.

Втора мерудия: В ново го гърне туриха.

Със бял го бодил побучиха.

Първа, Втора и Трета: Уууу-у! Уууу-у! Уууу-у!

Трета мерудия: Тъй пищи пиле прилепче.

Тъй пищи и нарежда:

Първа мерудия: Умря Стоимен Босия.

По него и Цвета Лудата.
В селото лошо ще става.

Втора мерудия: Ще се преобърне светът.

И ще си дойде на мястото.

Трета мерудия: По крив калдъръм ще ходим.

На мек облак ще гледаме.
Дорде се Стоимен не роди!

Първа, Втора и Трета: Уууу-у! Уууу-у! Уууу-у!

© Велизар Велчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Алманах за литература и изкуство "Света гора", бр. 6 ("Е"), В. Търново, 2005.