Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАЙ

Велизар Велчев

web | Конски Великден

Преобърна се светът, дойде си всичко на мястото. Калдъръмът си е под нозете, а синьото небе и облачетата - горе. Прелита птица, цвили кон, овца проблейва.

Овцата: Оправи се светът... Сега ще видим стрижба като хората и ще има да ни доят кой както си иска...

Вола: Ти едно време пак не беше доволна. По меко ходеше, на твърдо гледаше..

Овцата: Аз съм овца от Стоимена чувана: вълната ми е мека, млекото ми е мазно, а бозките ми са доземи - как да ги влача по тия калдъръмища!

Кучето: Борец ли си, изниско се бори, тъй зная аз от Стоимена... Вълк ли си - зъл да си. И прост за десет овце да си - псе да не си.

Коня: И кон да не си... Ти не беше ли на вълчицата девер?

Кучето: Девер, девер, ама на девера брат не викат...

Вола: Той брат брата вече не знае, та девера ли? Ние с брата като в едно рало оряхме и като ни един остен бучеше бутовете. Ама той нали отиде, ехе... вол отиде, бивол се върна...

Коня: Откак умря Стоимен, клинец ми не остана на копитата. Цеко си е Цеко - и пие човекът редовно, и желязо грее в налбантницата да прави клинците, ама нали се оправи светът, та си дойде всичко на мястото... Отдолу калдъръмът - остър, отгоре петковият задник - тежък... И нали сега той язди, щото и той се оправи и си дойде на мястото, копитата ми се изпотрошиха! И не слиза от коня - айран няма за пиене, с кон ходи на пикане...

Овцата: Опак свят докара Стоимен... Таман бяхме свикнали с предното опако. Кога се роди - зле, кога го прибра господ - още по-зле. С обич либено, с обич раждано... Говната, дето ги ядохме - ядохме ги, ама сега - нà ти! Да дойде така работата, та да стъпваме на нозете си здраво, по твърдите калдъръмища. А не из облаците... Стоимене, Стоимене, голям грях имаш, дано ти са гробът прохъндакоса като на циганин...

Петко Похлупака: Какво кълнеш ма, стоко въртоглава?

Овцата: Стоимен със стоте имена. Щото уж да кръсти попа злото със сто имена, та да е по-слабо, той кръсти обичането със сто имена.

Петко Похлупака: Фуй да го таковам на... Откак легна, та умря, мене ми вече в общината не вярват, щото няма какво да ги лъжа. И сега Петко е коняр, Петко е воловар, Петко е овчегар... Сичко е Петко, само дето не е общинар!... Щото като го няма Стоимен, няма кой да отлага капа в общината и да го е малко страх така... като човек... Няма човеци като него вече, та няма за кого и да попремитам, ами тука - с овцете, с конете, с воловете и с кучищата...

Попа: Анатема... Тфу, таковата трижди, от тия остри камъни ми се калеврата прохъндакоса... И като рекли: селото яло благо - попът им крив! Ама ей го - попна се лудо от високо! Щото няма обич между человеците... А кога няма мъж да залиби жена си, а жена да отърчи да поеме детето си на ръце - и господ се отвръща... То нали затуй е речено: да пази господ от нов търговец и от вехта курва, щото при тия обичане няма. А откак се преобърна светът подир Стоимен и Цвета, един гледа да те продаде, друг гледа да те преебе... И затуй е речено: парата света върти, а обичането - небето...

Кмета: Парите, попе, са като водата - имат цена над улея, ама нямат под чарка. Ей го и аз, знам, че парицата грош ражда, ама ми душа не пее и ми сърце не играе по тия пусти калдъръмища, щото го няма Стоимен да ни е виновен, нито пък Стоименица да ни качва мерака на гъза си... И няма кой говно от пелена да отвие, да ни на бебе замирише... Да знае и кметът, че ще има кого да кметува, и даскалът, че ще има кого да даскалува.

Даскала: Като рекли: на стол седи - книга пише... Ама да даскалуваш не е като да попуваш или да кметуваш - за туй деца се искат. И дето вика баджанака, на бебе да замирише, на говно в пелена тъй... И после да тръгнат с торбичките, с книжките, да заподсмърчат... Боже, боже, без тия се не може...

Попа: Даскале, ти си ми шурей, кмете, ти си ми кум. Свои хора сме си така, слушали сме се, разбирали сме се. Досега е било тъй и отсега тъй ще бъде: ако е било дълго - рязали сме го, ако е било късо - надили сме го. Гледайте какво е време дошло: кога е грижа най-близо, господ да е най-високо! Що да сторим, братя?

Кмета: Хайде, даскале, пиши по книгите и чети да чуем, че е дошло време кмет да кметува - бяс да бесува!

Даскала: Даскал драскал, даскал праскал... Нали е речено: два човека - един поп!

Попа: Тъй ама клисар над попа има. Да идем при Мерудиите - дявол и дяволче - цели два дявола.

Ето ги и Мерудиите. Пеят и пристъпват.

Първа, Втора и Трета: И са нарекли до три пъти.

Какво има да става.
Със тия уста сбърчани.
Уууууууу-у!
На всяко гърне мерудия.
На всяко гърне мерудия.
На всяко гърне мерудия.

Попа: Добра среща, бабички.

Първа мерудия: Добро само не иде.

Кмета: Иде белята, отваряйте вратата.

Втора мерудия: Таз беля белки ме е питала?

Даскала: Не е книга, да я прочетеш, бабички, не е калем да го...

Първа, Втора и Трета (Сбират глави.): Двама голи на баня приличат, срам нямат един от другиго, мерак нямат един за другиго, щото си взе господ Стоимен Босия, а по него и Цвета Лудата.

Първа мерудия: Че беше Стоимен доброрък.

Че беше доброглед.
Че беше добра душа.

Втора мерудия: Че можеше всеки да го пресяга.

Че можеше всеки да го прелъгва.
И кой как рече да му душа вади!

Трета мерудия: Че беше овчар Стоимен.

Овчар с голяма гега!

Първа мерудия: Луд овчар по гегата се познава.

Позна си господ Стоимен босия.
Че господ от много фурни хляб е ял.

Втора мерудия: Луда мома се по китка познава.

Позна си господ и Цвета Лудата.
Че господ от много фурни хляб е ял.

Първа, Втора и Трета: На всяко гърне мерудия.

На всяко гърне мерудия.
На всяко гърне мерудия.

Трета мерудия: И се свърши тоя пояс на обичливите, на кекавите, на доброръките и на доброгледите, и си отдъхнахме от говноядината, и се върна оня пояс на здравите и на правите хора, дето си с любов не губят времето, ами ако един гледа да те продаде, друг гледа да те преебе...

Попа: Те я знаели белята бе, даскале!

Първа мерудия: Че ние защо туряме на всяко гърне мерудия!

Кмета: Думайте сега какво да правим.

Първа, Втора и Трета: На всяко гърне мерудия.

На всяко гърне мерудия.
На всяко гърне мерудия.

Първа мерудия: Тръгнали са три бабички.

Втора мерудия: От остър чукар по крив калдъръм.

Трета мерудия: Със тия криви колена.

Първа мерудия: Вървели са три бабички.

Втора мерудия: По конски друми, по овчи вървища.

Трета мерудия: Със тия пети спукани.

Първа мерудия: Набрали са трите бабички.

Втора мерудия: Цвекье над кост расло.

Трета мерудия: Със тия ръце келяви.

Първа мерудия: Вързали са трите бабички.

Втора мерудия: По една китка умрелка.

Трета мерудия: Със тия бели сколуфи.

Първа мерудия: Играли са трите бабички.

Втора мерудия: Нощно хоро мерудиено.

Трета мерудия: Със тия снаги гърбави.

Първа мерудия: Гледали са трите бабички.

Втора мерудия: През света отвъд да видят.

Трета мерудия: Със тия очи гурави.

Първа мерудия: И са нарекли до три пъти.

Втора мерудия: Какво има да става.

Трета мерудия: Със тия уста сбърчани.

Първа, Втора и Трета: Уууу-у! Уууу-у! Уууу-у!

На всяко гърне мерудия.
На всяко гърне мерудия.
На всяко гърне мерудия.

Кмета: И каква стана тя? Хем да го има, хем да го няма - като нас, общинарите...

Даскала: Хем да го знаем, хем да го не знаем - като нас, даскалите...

Попа: Тя нашата стана... лани свирено, сега го играем. Ами дано господ си има енята за всякого.

Първа, Втора и Трета: На всяко гърне мерудия.

На всяко гърне мерудия.
На всяко гърне мерудия.

Първа мерудия: Да го родим - не можем.

Да го убием - не можем.
Хайде да го възвисим!

Втора мерудия: Хайде да го светец направим!

Да има кой пръст да копае.
Да има кой камък да дяла.
Да има кой вар да варосва.
Да има кой по стени да пише!

Трета мерудия: Да има кому свещи да палим.

Да има кому деца да кръщаваме.
Да има кому очи да избодем!

Започва играта "Пали кош". Това е силно драматизиран и театрализиран обичай в някои български райони, свързан с игри около огъня и очакването на Великден.

Със стрели палят кошове със слама и около тях играят различни хора на гайда, на тъпан или на песен. Най-много се играе "Пали кош". Играе се "пайдушката", на песен или на гайда.

Текстът е този:

"Пали кош, пали кош,
като гръмне, да гръмне,
дето падне - да падне.
Деньо, Деньо, Великденьо!"

По време на играта всеки има право да вика имена на свои близки или на врагове, на живи или на умрели, да им заръчва нещо или да им припомня стари грехове.

Нощ е, горят огньове, свири гайда, играе се "Пали кош". Петел кукурига, овца проблейва, кон цвили, вал мучи. И се мъчи жена: "Олеле-е-е - вика. - Олеле майчице-е, боже божичко!"

Нощ е; гайда свири, а няма кой да пожали жената... Току се чу да реве бебе, млъкна жената, човек се роди!

 

 

© Велизар Велчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Алманах за литература и изкуство "Света гора", бр. 6 ("Е"), В. Търново, 2005.