Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЯВУРИП

Василена Тулешкова

web

Отдавна
в зората на чието и да е съществуване
звучеше една песничка.
Песента на Явурип.

ЯВУРИП - ЯВУРИП
AЙЛАРИПИ, ЯВУРИП.

Айларипи или хлип-
ЯВУРИП - ЯВУРИП.

Е? Това е.
ЯВУРИП -
Айларипи или хлип...

Песента продължаваше да звучи още много дълго време по които и да е критерии, но звукът се колебаеше. Звучеше ту като птиче чуруликане, ту като скрибуцане на люлка в парк, изоставен неизвестно откога, където от блатата стърчат гнили пейки, а алеите изчезват под водата.

Звукът стигна до сега. Влезе в един компютър и се притаи в очакване някой да набере клавишната комбинация, която си беше избрал.

Човекът? Не, звукът си я избра. Човекът я натисна; не знаеше ще съжалява или не - неговият живот беше твърде кратък за измеренията на тази песен. Неговият живот беше твъртде кратък, а песента звучеше толкова отдавна. Ако думите, които я поддържаха в различните епохи, се съберяха, то...

Понякога не излизаха под формата на съществуващи думи - нямаше значение. Песента звучеше от толкова отдавна...

Но засега спря тук.

Човекът, който я намери, първо се просълзи от смях, като я видя.

Нищичко не разбра.

Звучеше му като "Хлъц". Явурип!

Така я и използва - във всичките места, които посети в интернет, явурипства.

Другите не разбраха също.

Казаха му.

Той се мъчи почти цяла нощ, но само затъна в анализиране. Най-накрая легна да спи. Знаеше, че тя пее за техния живот и толкоз.

Песента не спираше обаче. Тя звучеше толкова отдавна... всички бяха нищожни за нейните измерения и тя бе свикнала да ги тормози - трябваше някой да я носи.

Някои хора обаче имат право да спят, нали? Песен такава...

 

 

© Василена Тулешкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2004, № 6 (55)