Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БАЛАДАТА „РУСАЛКА" ОТ А. С. ПУШКИН - ПРОЯВЛЕНИЕ НА РОМАНТИЧЕСКАТА ПРЕДСТАВА ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА

Валентин Стоянов

web

Учебното съдържание по литература в горния курс е най-натоварено в 10. клас - тук то си поставя амбициозната задача да обхване голямо разнообразие от литературни направления, автори и творби. Западноевропейската литература е представена с шест културни епохи (развили се в течение на векове), а освен нея се изучава и възрожденска литература - общо 14 творби от 14 различни автори. За сравнение - в 11. и 12. клас се изучават съответно 7 и 8 от класиците на българската литература, творили общо в продължение на почти век. Явно преподаването на западноевропейската литература изисква особена прецизност, тъй като трябва да открои не само особеностите на отделни творби, автори, направления, но и да подчертае специфичното в културния развой на Европа и да свърже този развой със своеобразието (национално и художествено) на българската литература. Отговорността на преподавателя е породена и от още една особеност на учебното съдържание за 10. клас - то изисква в три случая учителят да избере кой автор или кои произведения от определен писател да бъдат изучавани. (В 9. клас този избор е само на две места, а в 11. и 12. клас такава възможност липсва.)

При избора на произведение учителят освен с личното си предпочитание трябва да се съобрази с няколко фактора:

  1. В него да бъдат ясно проявени особеностите на съответното литературно направление;

  2. Да се проявяват характеристиките на художествения стил на съответния автор;

  3. Да бъде достъпно за анализ - като обем и като съдържание. Обемното произведение изисква повече часове; някои творби не са поместени дори в христоматиите на утвърдените учебници, липсват и в училищните библиотеки.

  4. При избор на лирическо произведение трябва да се вземе предвид, че то е дело както на автора, така и в известна степен на преводача - тъй като в час се общува с превода, а не с оригинала.

Изборът на баладата „Русалка" за едно от представителните произведения на Пушкин би изглеждал необичаен - тя не е от „христоматийните" образци, в нея не присъства любовта на поета към родината, към руската природа, към всичко руско; не е открито проявена борбата срещу всякакъв вид тирания - все типични теми за Пушкин. Въпреки това един целенасочен прочит не само ще открои в баладата проявленията на романтичната естетика и на поетическия стил на Пушкин, но може да даде и основа за работа с някои литературоведски понятия в следващите часове.

И жанрът на произведението, и персонажите в него са пряко свързани с романтическата традиция. Русалката на Пушкин притежава чертите на източнославянските водни духове. В руския фолклор русалката има противоречиви характеристики - появата й може да донесе бури и градушки, но според други поверия там, където тя играе, тревата става по-гъста и тучна, зърнената реколта - по-плодородна. Но и в двата случая се променя естественият природен ход под влияние на загадъчна сила, която едновременно и произхожда от човека, и е загубила пряката си връзка с него. За произхода на водните духове също има различни фолклорни версии - в тях се „прераждат" удавници, прокълнати от майките си дъщери или деца, починали некръстени. Явно Пушкиновата русалка се родее с последния случай. От една страна, детското в образа й е фиксирано и чрез конкретно, ясно определение - „у нея нещо детско има", и чрез нейната палавост, чрез стремежа й към игра. Но по-важна е може би другата характеристика - връзката с християнството, осъществена чрез противопоставянето между монаха, търсещ християнското спасение, и езическото фолклорно съзнание.

Баладата започва с усамотението на отшелника - „край езеро, в една дъбрава". В оригинала е използвана формата спасался (в буквален превод - се спасил), преведена от Стоян Бакърджиев като „намерил тих приют". Монахът съзнателно търси уединение не за да се приобщи към природата, а за да намери пътя към бога. За него този път е свързан с „пост, молитви и със труд", с бягство от света и цивилизацията. Към желанието за усамотение, за бягство от съблазните говорят и природните елементи. Те не са част от конкретен пейзаж. Функцията на дъбравата (леса, гората) и езерото не е свързана с локално ситуиране на действието в някаква реална обстановка, независимо дали е руска или екзотична. Природните елементи имат по-специфична роля - те отправят към първичното, тайнственото. Но това не е тайнственият език на първичните природни сили, неусложнени от цивилизацията, а са мистични знаци на човешката душа. Показателно е, че освен в първата строфа природните елементи се появяват, за да обозначат промяна в душевното състояние на монаха и да подчертаят появата на баладичния елемент:

Лесът все по-чернеел там.
И езерна мъгла димяла,
и червенеела луна,
и като плавала, блестяла
над езерната глъбина.

Горският мрак, мъглата, размиваща очертанията на предметите, тревожната лунна светлина създават мистично настроение, подготвят за тайнствени, необичайни събития. Необичайно противоречие има в самия пейзаж - и в двата случая, когато той е използван:

И пак луната заблестяла,
гората се укрила в мрак.

Лунната светлина не разкъсва мрака, а като че ли го подчертава. Това създава определено напрежение, което е в пряко съзвучие с тревогата на монаха.

Луната има метафизично излъчване както в поетиката на романтиците, така и в други стихотворения на Пушкин (напр. „Луна" - 1816 г.). Но в едноименната творба луната пряко насочва към любовта, към мечтите по любимата и болката от нейната загуба. В „Русалка" небесното светило се свързва не с човешкото присъствие, а с друг природен елемент - езерото. Оглеждайки се във водите му, то осъществява връзката между два свята - небето и земята.

Действително, последният стих е „добавка" на преводача - в оригинала отсъства отражението:

И красны месяц в облаках
Тихонко по небе катился
На воды стал глядет монах.

Но тази „добавка" е пряко свързана с духа на цялата творба - сливането между небето и земята се проявява и на други нива. Още в първата строфа мислите на монаха са насочени единствено към небесата, но пък делата му са напълно човешки, всекидневни, земни - пост, молитви, труд; неговият път към вечността, към небето минава през пръстта - „И вече гроба си с лопата / старикът готвел в таен кът". Мъглата също има подобна функция - стоейки между езерото и небето, тя съединява пряко двата свята.

Най-натоварен в този смисъл е художественият образ на русалката. От една страна, тя има физически черти, които, макар и да не я индивидуализират, създават усещането за земно, материално същество - това са голотата, влажните къдри, целувките, играта, стоновете... От друга страна, красотата й не е толкова физическа, женствена, колкото идеална - „прелестна осанка", „дивна красота", „лека като нощна сянка", „бяла като сняг". Особено последните две определения свързват образа с ангелското, с небесното. Но най-значимата характеристика на русалката е нейното придвижване в пространството:

В миг като падаща звезда
полита - и неуловима -
потъва в сънната вода.

Сравнението извиква представата за ангел, който от небесните висини слиза на земята. Но кой ангел е този - небесният пратеник, възвестяващ божията благодат, или падналият ангел, отрекъл се от бога, готов да повлече и други със себе си? Отговорът не може да се открие, без да се проследи взаимодействието между русалката и монаха, което е и основата на баладата.

Отшелникът посвещава остатъка от живота си на молитви и труд - две дейности, които в християнската традиция са неотменно свързани една с друга, те са като светлината и топлината в слънчевия лъч. Единствената мечта за него е „въжделената смърт" - прякото приобщаване към бога. В крайна сметка той я постига - но дали това е жадуваният от него край, дали монахът е щастлив, дали действително е реализирал целта си?

На пръв поглед такава смърт би означавала крах на религиозните стремежи, тъй като е резултат от поддаване на изкушение. Монахът е пленен от магическата красота на русалката, от поведението й. Двамата са на двата полюса на човешкия живот - отшелникът е в края на житейския си път; прозрял истините за света и примирен, той се надява единствено на смъртта; русалката е страстна, непредсказуема, по детски жизнена и енергична (неслучайно от всички думи, свързани с нея, глаголните форми са 20, а определенията - едва 13). Монахът възприема русалката като изпитание пред своята вяра и устойчивост - затова я гледа „със страх в гърдите", затова „трепери от уплаха". Действително, той не се поддава пряко на изкушението, но се стреми към русалката. Този стремеж дотолкова обхваща душата му, че се препокрива изцяло със стремежа към бога. Зовът към светците, призоваването на бога „до изнемога" се трансформират в „страстно бдение"; мечтите за райския живот се заменят с „дивното видение" на русалката.

Но на подобно възприемане противоречи внушението на пейзажа. В последната строфа неговият образ е представен само в два стиха:

Тъмнеела гората пак.
Зора надвила тъмнината…

В предишните случаи природната картина пряко насочва към душевните терзания на монаха, „предупреждава" за появата на неочакваното, тайн-ственото. И в трите момента присъстват както тъмнината, така и светлината. Но на третия ден от терзанията на монаха побеждава утрото, светлината. Независимо от изискванията на съответното литературно направление, независимо от особеностите на съответната културната епоха, светлината винаги се свързва с доброто, с живота - с бога. Присъствието й означава успех, реализиране на целите.

Това двустишие поставя под съмнение досегашните ценности на монаха. То утвърждава, че щастието и спасението могат да се търсят и тук, на земята, а не само в рая; че „дивната красота" може да се открие и в реалния свят, а не само в отвъдния; че липсва категорична граница между човешко, природно и божествено.

Тези два стиха са пряко свързани и с внушението на цялата творба, в която земното и небесното сменят местата си:

Наличието на различни гледни точки и техният синтез се открояват и на морфологично равнище - в употребата на различни глаголни наклонения и времена. (Това явно е характерна черта на Пушкиновия поетически стил - проявява се и в други творби, като „На А. П. Керн".)

В „Русалка" е налице перфектна обвързаност между наклонението на глаголите и преживяванията на лирическия герой. Първата, втората, петата и седмата строфа са в преизказно наклонение - в тях присъстват „декорът" на събитието и действията на монаха. Поведението на русалката и реакцията на отшелника са предадени чрез глаголни форми в сегашно време, изявително наклонение, което утвърждава истинността на ставащото. Действителна, реално съществуваща се оказва връзката на монаха с русалката, а не религиозните му помисли. Редуването на глаголните наклонения създава два различни центъра на свидетелско отношение, като заличава разликите между истина и измислица.

Последните три стиха могат да насочат към разбирането за многостранните прояви на Пушкиновия талант, за умението му да „превключва" между различни лирически подходи. В края на творбата се появяват два елемента, които не присъстват в предишните строфи - местоимението за второ лице, единствено число, и новият художествен образ - на децата (нов, доколкото се появява отделно, а не като част от характеристиката на русалката). По този начин като че ли се разпада досегашната представа за осъществилото се единство между човек, природа и бог. Леко ироничното съдържание на възклицанието „Гледай ти каква беда!" може да се тълкува и от гледна точка на модерния художествен субект, подлагащ света около себе си на хумористично-сатиричен анализ.

Подобни анализационни наблюдения, въпреки своята непълнота, обосновават разглеждането на баладата „Русалка" от няколко гледни точки:

  1. В нея са отразени основните елементи от поетиката на романтиците - стремеж към разчупване на обществените морални ограничения; отхвърляне на рационалистичния светоглед за сметка на емоционалния; активиране на фолклорните измерения на тайнственото и необичайното; интерес към екзотичното, чуждото.

  2. В баладата проличават и някои от специфичните поетически похвати на Пушкин - майсторското използване на глаголните категории; умението му да създаде подходяща композиционна рамка на лирическото внушение; способността му за творческо превъплъщаване и за използване на елементи от различни поетики.

  3. Работата с „Русалка" дава възможност да се разглеждат различни равнища на художествения текст в зависимост от подготовката на учениците - търсене на съпреживяване; анализ на различните елементи; сравнение между оригинала на руски език и българския превод; откриване на чертите от поетическата програма на романтиците; търсене на символните измерения на някои от художествените елементи (езерото и сънната вода например). Тъй като финалът съдържа голяма доза недоизказаност, въпросът „Постигнал ли е монахът целта си?" ще доведе до ползотворен сблъсък на мнения.

  4. Жанровият анализ на текста изгражда подходяща основа за възприемане на една друга балада - „Изворът на Белоногата".

  5. Сравнително краткият обем на творбата дава възможност на всеки ученик да я прочете и да формира свое отношение към нея.

 

 

© Валентин Стоянов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 4
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2005, № 10 (71)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 4.