Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

САЛСА КЛУБ

(Ревност)

Валентина Воденичарова

web

...когато сам си горивото, безнадеждно е да се бориш с огъня.

Джон Фаулз, "Жената на френския лейтенант"

Минавайки пресечката от Попа докъм Софийския университет, трудно ще откриете достъпна и готина кръчма, теренът е доста "стълбист" - я нагоре, към някой таван, я надолу - в клубното пространство на мазето. Ако обаче сте решили да се забавлявате, ако сте решили и да потанцувате (както беше решила тази вечер Нина), "стълбищното" усилие с няколко яки мъже може да се окаже част от забавлението. Нина и приятелят й Иван се запътиха към заведението, в близост до Университета. Случайно веднъж опитаха да потанцуват в един клуб за латинотанци под ококорените прожектори и посетители. Тогава беше притеснена - не беше свикнала да маневрира с количката си, но чувстваше ритъма на салсата, чувстваше и подкрепата на Иван, който я усещаше, усещаше движенията й, беше сигурна в неговите ръце. Хареса им. Латиноритъмът отговаряше на темперамента им, а танцът караше Нина да се вижда красива, желана, жена. От онзи първи път бе започнала да се харесва повече... и забеляза, че имаше мъже, които наистина си падаха по нея, наблюдаваха я, сякаш заучаваха движенията й, движенията на партньора й, но не се престрашаваха да опитат този горещ и все пак толкова различен, непознат танц с нея (е, имаше и такива, които се стряскаха от количката й, но тях постепенно престана да забелязва, те не я интересуваха).

Влизайки, още на входа ги посрещна управителят на клуба, помогна й да слезе и като извинение за неудобството й поднесе специалитета на заведението - някакъв коктейл с джоджен (тук, освен да потанцувате, можете да хапнете и пийнете наистина добре). Клубът е сравнително малък, но с чудесен дансинг, който рядко остава оголен. Покрай една от стените има дивани - тази вечер бяха запълнени с разголени, но стилни хубавици, а масите - вече заети с посетители между 18 и 60-годишна възраст. Дансингът също беше пълен с танцуващи двойки - салса-купонът беше в разгара си. Миризма на човешка пот, примесена с парфюм се стелеше навсякъде, но това забелязваха единствено новодошлите и дамите на дивана, които незнайно защо не танцуваха - по-честите посетители обаче знаеха, че са от класата на елитните и високоплатените...

Тази вечер освен редовно трениращите салса и учителят (по-скоро испанец, отколкото кубинец) имаше голяма, твърде разнородна група, която празнуваше нещо - кой социолог се беше изцепил, че българите не умеели да се забавляват?!

Още недопили първото си питие, Нина и Иван бяха сред танцуващите, които след първоначалното леко объркване, отново потънаха в ритъма на салсата - това е един от най-ревнивите танци, изисква пълно отдаване и не прощава изневярата. Нина, доста загряла и потна, забеляза, по-скоро усети, твърде настойчивия, граничещ с нахалство, поглед на мъжа, почти излегнал се в единия край на бара. Не се притесни, отвърна на погледа му предизвикателно. Той стана, беше готов да тръгне към нея, когато едно младо и кльощаво момче го хвана през кръста и го целуна нежно по ухото. Нина спря рязко, за малко да премаже с предните колела на количката си пръстите Иван, който се подпря, не по-малко стреснат, на рамото й. В мига на объркване не забелязаха застаналата наблизо жена. Беше с красиво боди от трико, което подчертаваше, стегнатите й форми. Леката усмивка, адресирана явно към тях, значеше, че иска да танцува с Иван. Нина леко се отдръпна назад. Непознато кофти усещане - ревност? Не успя точно да разбере, защото чернокосата чаровница застана пред нея, докосна леко ръката й и докато изричаше: "Моля Ви за финала на танца!", вече беше приплъзнала тялото си по гърба на Нина. Личеше, че е професионална танцьорка. Явно тази вечер беше на предизвикателствата и Нина го прие. Беше гневна като че ли - на двойката гейове, на Иван, на всички мъже, които я желаеха и се плашеха от това... Завъртя се майсторски на колелата си и хвана партньорката си малко над лакътя, придърпа я леко, последва бързо приближаване от страна на загадъчната танцьорка, която леко приклекна, направи невероятно секси извивка на тялото си - лицето й беше на едно дихание разстояние от Нина. Този танц свърши. Нина усети върху устните си горещите, плътни и невероятно меки устни на партньорката си. Уплаши се... Отказа се да мисли, безнадеждно беше да се доверява на разума си точно сега.

"Благодаря Ви, имате невероятен усет за салса, не му изневерявайте!" - чернокосата изчезна така, както се беше появила. Нина се огледа, леко смутена. Никой, освен Иван и мъжът на бара (който явно беше част от голямата посткомунистически опубличностена група на бисексуалните българи), не забеляза това...

На другия ден писаха, че някакъв младеж се хвърлил от 13-тия етаж в "Младост". Пишеше още: от РДВР-то предполагали, че причината е нещастна любов - предишната вечер се бил разделил с приятеля си, след празненство в Салса клуб.


Съвпаденията на факти и имена в този текст са случайни!

 

 

© Валентина Воденичарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2005, № 2 (63)