Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТНОВО ЗА ПИСМА ДО ПЕТЪР - МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРАТА И ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

Валентина Воденичарова

web

Когато преди време Писма до Петър започнаха да текат в електронното списание "Литернет", единственият, който ги забеляза, беше Петър Марчев (вижте Обратните: един живот между Содом и Лесбос). И им обърна внимание като че ли повече заради откритото заявяване на хомосексуалността в текстовете на Николай Бойков, отколкото заради литературата в тях. (Допълнително пък това помогна на Марчев да си създаде своята поредица Писма от Петър, но това е друга тема.)

Сега, след като книгата на Бойков се появи на книжния пазар, Владимир Трендафилов я определи като инцидент в липсващата жива наша литература. Няма да се отплесвам в теоретичната джунгла, търсейки приемливо определение на това що е литература, а още по-малко какво е жива и не жива литература. Факт е обаче, че това е книга, която е различна, в някаква степен нетипична за българската литература. И дори заради това си струва да бъде прочетена. Но е факт и че пишещите у нас се държат странно с читателя - сякаш преднамерено отчуждено. Такова се оказва (поне за мен) и иначе зрялото писане на Николай Бойков.

Когато започнах да чета текстовете, си мислех, че няма да издържа и ще се удавя в потока от думи. Не се удавих - потокът е сравнително спокоен (е, тук-там има някои подводни рифове или пък засмуквания), някак меланхоличен, на места слънчево-огледален и приятно топъл, на други - мътен и с някакво почти мъртво движение.

Не се удавих и поради усещането за дистанция относно тази текстова реалност - не само моята дистанция, но и тази на пишещия (въпреки автентизма, който създава усещане за близост на създадената литературна реалност и реалността на авторовото живеене). Усещането за автентичност се засилва и от специфичния начин на писане - то е писане-фотографиране, то е писане с видеокамера (и почти без монтаж), което би трябвало да създава усещането за максимална достоверност, истинност.

Пак от тази страна, това писане е опит, струва ми се, за съхранение на живота в неговата цялост (да се улови, да се запамети буквално всичко, всеки детайл - защото само записаното съществува). От друга страна обаче, писането-фотографиране създава усещане за фрагментарност, за разчленяване, за архивиране (хербаризиране) на парчета мъртъв живот...

Писмата са текстове, които създават едно фрагментирано и в същото време цялостно, глобално пространство. Глобалността се постига чрез почти непрекъснатата междутекстова диалогичност - създава се някакво глобално литературно поле, в което има богата палитра от взаимоотношения, но те в голяма степен са статични, формални, дистанцирани, неживи... И в този свят на глобална диалогичност пишещият, вместо да се чувства космополит, е чужденецът, който се опитва да бъде приет, да бъде свой... но в крайна сметка май не успява.

Диалогичността между текстовете, от друга страна, е и заместител на живия, обърнат към другия диалог, на живото междучовешко общуване. В този смисъл Писма до Петър наистина са едно пространство на "отхвърлеността и несрещата". Цялостният текст "Писма до Петър" показва липсата на писмата до Петър, тоест няма писма до Петър и Петър го няма. Има ги думите, има го разказването за писането на писмата, има го копнежът, устремеността, към това да ги има писмата до Петър, да го има и Петър - или Другия с желание за диалог, за взаимо-отношение, съ-споделяне, за съ-живеене.

Това всъщност е и глобалният проблем на съвремието ни - загубата на връзката с другия, нежеланието или по-скоро страхът от съ-живеене. В частност този проблем може да се отнесе и към литературата днес и връзката й с читателя - и тук липсва съ-живеенето...

И другият огромен проблем, ако се върнем на текстовете на Николай Бойков, който е свързан с горния, е "ужасното откритие на модерността: това да използваме думите, не за да се разбираме, а за да не се разбираме". Прави чест на автора, че назовава болестта и описва симптомите. Къде обаче се крие илачът и колко дълго ще продължи лечението - това са въпроси с повишена трудност.

 

 

© Валентина Воденичарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2006, № 7 (80)