Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАДУШНИЦА
web | Нощна
книга
На Григор Ленков
Снегът на всяка крачка ме следи.
Безшумно шета вятърът предателски.
Мен страшна мъка страшно ме гори
и затова дойдох при теб, приятелю.
Живея - както знаеш, все така.
Животът е мъчителен и хубав.
Как тежко е приятели да губя,
и мъката - любов да нарека!
Аз все така, заровила глава
в ръцете си - през нощите съм будна
все тъй ме мъчат стиховете трудни,
все тъй ги късам мрачно след това;
все тъй отровни мисли ме душат,
дни скучни и безплодни ми тежат,
в кръвта ми броди глухо, черно ехо
и в нищо няма никаква утеха.
А мракът пада все по-упорито.
Единственият път едва личи.
Кажи ми истината!... Аз за нея питам.
Но твоят гроб, потънал в сняг, мълчи.
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.
|