ТИХО

web | Нощна книга

В съборената къща на нощта
ти плачеше тихичко, любов...
Звездите - златни паячета - скитат,
и под небесния таван изплитат
сто крехки мрежи и сълзите ти ловят.
И този път, любов, и този път
край тебе руини димят...
Крилце от скакалец,
краче от пеперуда
във въздуха безмълвен се полюшват -
мигом
перо от черна чапла ги настига.
Пътуват те в нощта към теб, любов,
отломките на сънища и спомени,
и плисък на вълни, които мият
краката на дървета разцъфтели...
В съборената къща на нощта едва ли
ще може скоро пак да се живее.
Заспи, любов... Трошливите щурчета
блещукат с музика неуязвима.
Нощта не се е свършила, от нея още има
между листата на дърветата в гората,
на птиците между перата,
на къщата във черните основи.
Аз знам -
щурците ще я построят отново,
и паячета звездни ще помагат...
И пак ще са вградени в нея
перо от черна чапла,
крилце от скакалец,
краче от пеперуда,
и много други леки и невидими неща...

И никой (само ти, любов),
и никой няма да си спомня
съборената къща
                                        на нощта.

© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.