РЕПЕТИЦИЯ

web | Нощна книга

На Иван Динков

Есен. Късен следобед. Припрян, подранил листопад.
Тънък вятър подмяташе два-три листа със снимки на тях.
Бях щастлива тогава и бързах, и щях да подмина.
Но се мярна за миг - черна рамка и твоето име.
Спрях и вдигнах листа. Гледах в упор небивали думи.
Те засядаха в гърлото и в сърцето ми като куршуми.
Не е истина, казвах си, туй е само жестока шега.
Той е жив, и е мрачен, и цигара си пали сега.
Невъзможно е утре - да му хвърлят по шепичка пръст,
после дълго да бършат ръцете си - пръст подир пръст;
да минават години и да никне спокойна трева
върху целия ужас и ад в тази тъмна глава!

Утре как ще посмея да воювам до смърт със листа,
да враждувам със знаците - поражения да търпя!
Кой с насмешлив урок ще ми връща до плач чернови
и в усмивката крива кой оскъдни похвали ще крий?
Невъзможно е, господи... Рано бие злокобният час!
Двама-трима са само... Остави ги по-дълго сред нас!
Не превръщай на пепел душата ми - всичко ще дам,
ала трябва да имам пред кого да изгарям от срам!

Нали трябва все някой да крепи занаята ни стар -
от продажни търговци превърнат в позорен пазар! -
да го пази от жалки съдии, от шутове груби,
нали иначе, господи...

                                          В този миг се събудих.

И видях, че разсъмва, че е март, че отново вали;
и разбрах, че сте живи, че страшно за вас ме боли,
скъпи мои, които все време за мен не намирате -
моля само едно,
моля само едно -
не умирайте.

© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.