ПОНЯКОГА

web | Нощна книга

Празен лист -
изгаря този ден
върху залезната клада.
А можех върху него да запиша...

Можех да запиша
как хълмовете плуваха във пееща мъгла,
и в нея славеят си легна да поспи, спокоен,
че цяла нощ душата ми е вадил с песента си.
И благодарна бях, че този ден изгрява,
и се надявах може би на нещо...

Можех да запиша още,
че бяха тъй огромни и отчайващи
пространствата на моите мълчания -
особено когато слънцето се вдигна
над многословния народ на август,
а аз не можех или не умеех
дори едничка дума да извадя
от гърлото пресъхнало...

Можех да запиша също
как по пладне вече късах листи,
и от ръцете ми горещи падаха
към тъмното небитие: калинки,
шипки тъмнооки и кротушки,
доверчиво на листа ми спрели...

Можех да запиша, зная,
че тревога смътна чувствам,
сенките когато тръгнат светлината да надвива
и под бързите им пръсти
тя полека се предава,
и във сенките остават и нещата, за които
можех да напиша днеска,
и ония, за която утре можех да напиша,
и след време...

Но не можах.
Ръката ми лежи и не помръдва.

Така е хубаво понякога -
да наблюдаваш с ледено спокойствие
как лумва краят на деня от залеза
като един излишен, празен лист...

© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.