МОЛИТВА

web | Нощна книга

На Борис Христов

Дано ме чуе някой. Покрай брега порутен
спокойствие сънливо и тишина царят;
глухарчета изхвърлят прозрачни парашути
и паячета с мрежи край тях се суетят.

В това оскъдно лято, съсипано от бури,
на този сипкав сипей, в следобеда стипчив -
потъвам като в кладенец, а слънцето прежуря...
Дано ме чуе някой - бил мъртъв или жив!

Кипи от черна кръв и червеи земята,
от въздуха корав сме цели в синини,
но в постни чернови живота си пресмятаме,
че не с мастило - със страха си пишем ний!
Как важно маршируват куплетите превзети!
Как думите насъщни са сякаш под конвой!
Каква лъжа остава да кажем в стиховете,
преди с послушна точка да възвестим отбой?!

Дано ме чуе някой. Продрахме си гърлата
от викове безумни, с безумните тълпи...
И не разбрахме, че съсирват свободата
варосаните ни мечти.

Дано ме чуе някой... Безлюдно. Глухо. Пусто.
И докато не виждам ни изход, нито път -
реката ще изхвърли нечия обувка,
ще кривне край върбите и ще обърне гръб...

© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.