КАНОПУС

web | Нощна книга

Когато изгрява звездата
Канопус, пеят първи петли,
когато залязва - втори.

1.

Изгрява Канопус.
В солените нощи - конопени, пусти-
изгрява Канопус!
Презряла канони и звездни кантори,
най-смелата нота в кантата горе -
изгрява Канопус!
Без ред и без място в небесния опис,
последна глава от вселенския опус -
изгрява Канопус!
Като икона -
изгрява Канопус!
Звезда за избрани - звезда за изгаряне!

2.

Изгрява Канопус:
зрънце сол на тепсията черна.
Бледнеят
звездите вечерни.

Изгрява Канопус...
Тя над душите ни бди,
над гласовете ни властва!
Какво са хилавите звезди
на земните царства!
Където да бъдем -
в най-тъмната дупка,
сред сън без пролука -
усещаме: горе
изгрява Канопус!
И песента ни
като стрели се забива в нощта -
и срутва съня ви!
Сякаш капани -
прозорци затръшвате, в стаи задушни -
ушите запушвате с възглавници пухени!
А докато спите -
изгрява Канопус,
сияе Канопус,
нас буди - петлите!

И ние ви викаме:
вижте Канопус -
самотна, безсънна,
но вади гласа ни
от гърлото тънко!
От никакви други звезди
не зависим...
Вижте звездата ни -
тя е единствена!
Очи отворете -
и горе, в небето -
търсете Канопус, Канопус търсете!

Но никой от вас не чува, никой от вас!
За да чуеш Канопус -
трябва да имаш глас!

Вас, заспалите, ние нервираме:
една гласовита сган,
която гласа си навира
под топлия ви юрган!
- Как така ще посмееш
да се родиш за това:
не да бродираш, и не да пренасяш дърва,
а просто - да пееш?
И само - да пееш?!

3.

Дръжте Канопус! Защото залязва -
потъва дълбоко в небесната пазва:
и с песен отново
ще пръснем съня ви!
Ще срутим деня ви.
Залязва Канопус...
Но пусто
ще бъде без нея небето.
И всичките други звезди нямат смисъл.
Дори можем бързо
да ги изкълвем -
като просено зърно...

Залязва Канопус,
и тегли с въздишка
гласа ни от нас -
като сребърна нишка...
Станете и вижте -
Канопус залязва...
залязва до утре!

Но никой от вас не чува, никой от вас!
За да чуеш Канопус -
трябва да имаш глас!

И ний - гласовитата сган,
слагаме като листо
съня ви на своята длан,
и удряме с всички сили -
листото се е пробило!

Така ще е - щом ни има.
Просто не може без нас.
Непрекъснато - лете и зиме,
ще чувате нашия глас.
Когато изгрява Канопус -
веднъж,
щом залязва - пак.
Дори и да ни натикате
в зимник, под похлупак -
ще опънем гърла лъчисти!
Канопус за вас няма смисъл,
а пък за нас е - съдба!

Трябва да се примирите,
че ни води небесна звезда...

Звезда за избрани -
звезда за изгаряне!

Побързайте - пак ще изгрее Канопус...
Отново насън ще ви стряскаме.

В същност
какво ще му мислите -
всичките истини
от вас са написани.

И вместо да спите -
в цялата суетня:
заколете петлите,
за да бъде спокоен деня!

© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.