ДОСИЕ

web | Нощна книга

Ти си луд - да ме обичаш такава, каквато съм!
Знаеш - колко златни години съм пропиляла като насън,
колко различни жътви съм жънала, сведена над листа,
как съм избрала стиха за родина, а за роднина - нощта...

Ти знаеш - когато в мене нещо дъх затаява, преди да умре -
дъх си поемам и хладнокръвно лъжа, че съм страшно добре.

Ти ме познаваш - бедна и малка, като троха,
с рижа глава, в която вечно бръмчи по някоя черна муха.

Луд си - ти знаеш как се отчайвам в оня предутринен,
                                                                            мъчен час,
когато навън гласове се надигат, и само думите ми нямат
                                                                                             глас,
ти знаеш как искам да запуша на петлите гърлата -
                                                                            да не рушат утринта,
и като картинка да изрежа от тишината, и да смачкам
                                                                            на славеите песента!

Ти знаеш как себе си искам да смачкам - всеки път,
когато след нечия тъпа обида в очите ми истински сълзи
                                                                            пищят,
когато ведно със тълпата възторжена - и аз бия крак,
и се правя, че просто нямам представа - кой е умен и кой -
                                                                            глупак!

Луд си сигурно - да обичаш човек, който вечно стои на ръба,
който душата си ще извади някой ден - все едно че си вади
                                                                                              зъба,
които всеки миг може да си отиде, без да даде дори пукнат
                                                                                              грош,
който носи една тетрадка изписана там, дето другите носят
                                                                                              нож...

...Луд си - слушаш какво говоря! Ако не беше всичко това -
нямаше с такава любов да целуваш уморената ми глава,
нито пък аз щях да те пусна в живота си - минал като насън,
без лудостта ти - да ме обичаш такава, каквато съм!

© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.