Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДНЕВНИК
web | Нощна
книга
Помогни ми, любими... Безразсъдният мрак ме зове.
Толкоз време хитрувам със себе си, песни си пея.
Днес стоя на ръба, гледам глухата бездна над мен
и душата ми вече се люшка над нея.
И какво имам тук? Аз съм само от хаоса част...
Негодувах, не заедно с всички подвивах колене.
И веднъж ли мълчах, щом потрябваше моят глас,
и грижливо гримирах лицето си, от лъжи изкривено?
Как се случи, че в тази толкоз проста и жалка игра
не предадох единствено майка си и стиха си?
И дали не пресмятах - с кой и колко да бъда добра?
И дали не внимавах - пред кого разпилявам смеха си?
Даже в тебе, любими, толкоз често не вярвах... Прости.
Нямам време да лъжа, нито себе си да залъгвам...
Днес стоя на брега, глуха бездна пред мене мълчи.
Може би скоро ще трябва да тръгвам.
Нищо. Други ще дойдат. И над техния стих
моят плач като тъмна виелица ще се извива...
Те навярно ще кажат, каквото спестих...
Помогни ми, любими!
Ако можеш...
Аз още съм жива!
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.
|