Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДИАГНОЗА
web | Нощна
книга
Пришълка ли съм вече, о, Господи? Нетърпеливи
чужди улици бързат към края на тъмното лято.
Катинари блещукат по всичките порти на Сливен,
и реката от моето детство мирише на блато...
Вече идат след нас - от младостта окопитени,
като глутница черна годините идат насам,
носят смърт и раздяла, само пепел бележи следите им,
все тогава те стигат, когато си болен и сам!
Колко сладки заблуди сърцата ни още люлеят,
колко срутени истини упорито подпираме с гръб,
колко паднали блъснахме - колко добре си живеем
с тази толкоз старателно, в бяло варосана скръб!
Ако можех и аз да мълча - да заспя непробудно,
да не виждам как бавно изтънява на изток нощта,
и петлите как вдигат с гласовете си изгрева труден,
а светът си е същия, страшно същият си е света!
Ето - свършва безсънната нощ над заспалия Сливен:
тези мисли остават, гнездо във сърцето ми свили.
И усещам сега - сред това тъй пресилено лято,
как реката от моето детство мирише на блато...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.
|