|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪНЯТ НА ИЗГНИЛОТО ДЪРВО
web
Вътре в мен гъмжи една държава отровена, разграбена, нездрава.
Чужди думи в кръчмите пируват, а моите на чужди се преструват.
Катедрална фабрика "Надежда" мъгляво
жълто тайнство произвежда.
Злобата по залез в мен запява: в ръждиви пари с песен се явява
бледа рота от деца смутени със кървав сън в очите разширени.
В мозъка, в бетонен бункер царя загадъчно усмихнат хвърля зара.
В канцеларски лабиринт, на скрито съблича той богинята с везните...
Дъбът отвън е сляп - обезлистен е: живее вътре, с вътрешно горене. |
1988
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2014, № 12 (181)
Други публикации:
Владимир Левчев. Любов на площада. София: Скалино, 2014.
|