Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СОФИЙСКИ МИТОВЕ

web | София под луната

На Ани Илков

1.

Когато бях на двадесет, за мен
светът бе свят. Светът бе храм сияен
с небесен свод над кораба зелен.
Бях сам и влюбен, сам и всеотдаен.

Животът е горчива чаша, знам.
Но, Боже, нека тя не ме отмине!
От луди летни облаци пиян,
за любовта си исках да загина.

По парковете денем аз я водех.
Но друг, не аз, бе силен на нощта.
Веднъж видях бельото й на пода
пред неговата стая сутринта.

О, Господи! Това е чужда чаша.
Къде е моят спирт небесносин?
Пиян и блуден дълго чудо чаках...
Уви, не се оказах божи син.

2.

Погълнах трийсет - още три остават.
Изтичат в разкривена щърба паст.
Животът се изпива, отминава.
Лъжец ли съм - излъган ли съм аз?

Но щом от свята обич да умирам
ми се отказва - нека бъде мит
животът ми. А мойта чаша бира -
всезнаещата чаша на Джамшид1!

3.

Пред столична бирария допивам.
В магическата халба този свят
се отразява - вкиснал и приспивен
под облачната пяна с юлски цвят.

Взривяват се врабчетата и залез
възпламенява София - тогава
по улицата зад Централни хали
един хамалин плувнал в пот минава.

Той мъкне гардероба си безсмислен
с бакърено лице и поглед див.
Пред него няма никакво предимство
наказаният и възпят Сизиф.

Хамалинът си носи гардероба.
Той плюе на мита и сам е мит.
Щом тури 20 лева вечер в джоба -
напива се и спи като пребит.

4.

Девойка с рокля на пауни свежи
зад Шератона свойта ланча спря
с усмивка тайнствена. Какви копнежи
сънува тази царска дъщеря?

На София в дълбоките недра,
от багер още необезчестени,
спи в някакви подземни езера
принцеса, от усмивка озарена.

Тя спи във византийската мозайка
между паун и кръст, от грозд обвит...
Девойката със ланчата не знае
за този миг. Но тя сама е мит!

5.

И циганката с анцуг, с яке "Кент"
е също мит. Дали е от Бомбай?
Железните чинии всеки ден
тя мие в шкембеджийница "Шанхай".

И плюе на мита и го измита
навън като пияница заспал.
Но тя е само мит - от тях, които
самият татко Ганди е избрал.

6.

Митичен градски селянин след мача,
сред Полиса безродов, все по-лош,
от "Левски", не от "Уембли" идва мрачен
и виждам Стамболов насечен с нож...

7.

Каква е твойта тайна мъдрост, София?
Да бъдеш кръстопът на ветровете
и да стоиш на своя кръст безропотно,
дорде с юмруци ти менят лицето?

Ти плюеш на мита. Ти имаш сто лица,
любовнице на Запада и Азия!
Ти си митичната световна столица,
родена от селяшката фантазия.

Навярно твойта мъдрост е забравата.
Безпаметна, лекуваща, в недрата ти
водата мие черепи и храмове.
Обречени на теб - да бликнеш чакаме!

8.

Шумят липи, летят насън таксита,
затворът вечер свети като храм.
Трамвай връхлита с хеви-метал ритъм.
В панелен карцер влизам нощем сам.

Пиян отново, пея с дрезгав глас
забравената песен за Биляна.
Коя е тя? Съседите под нас
с точилка блъскат вече по тавана.

На гробището горе там, в Бояна,
един изровен череп под луната
ме гледа, моме хубава Биляно,
затръшват вихри есенни вратата...

Така е пуста тая стара черква!
Биляно моме, хубава Биляно...
Така е празен белият ти череп
с отнесена от ветровете памет.

Биляно, ти си череп под луната
забравен, брулен днес от черен вятър.
Като пустинна ядрена планета
ти зееш горе в тръните и светиш...

Да, този не е черепът на Йорик.
Но не по-малко е за мит достоен.
Че също тъй не може да говори
и е забравил вече на кого е.

9.

О, София, обречен съм на теб!
Зад банята желязната ти цицка
пои ме неведнъж като хлапе
с водата на забрава лековита...

О, блуднице, Исус Христос къде е?
Обичам те! И знам, че си светица.
Но кой ще те издигне и възпее?
Обича те тълпа алкохолици.

Сега вода не пия. Остарях
и пия бира - топла и прокиснала.
В Джамшидовата чаша що видях?
Мухи удавени. Не ми се мисли!

Аз плюя на класическия мит
за Царя, в чудотворна чаша вгледан.
Защото скоро сам ще бъда мит
с един маркуч: студен, в Дома последен...

Обречен съм до край на този град!
За него вдигам чаша. Не Христовата,
не огледалото на този свят -
аз вдигам просто чашата с отровата.

 


1. Митичен персийски цар, в чиято чаша се отразявал целият свят. [обратно]

 

 

© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.