Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
САТЕЛИТ
web | София
под луната
Със сияещи преспи
кoси тъмни полета
настръхват във вятъра.
Огледалните глетчери
се плъзгат, свистят
по среднощния склон на небето.
Малка луна -
отдалечаваща се жена
с лице от лед съзерцава земята.
Сигурно и земята
отгоре изглежда такава,
каквато аз виждам луната.
Ти, която бях аз,
кръжиш край мен
и ме будиш - с лице от лед.
Гледам те в страшното огледало
и не мога да те позная,
мое сляпо, безусто далечно минало.
Ти си малко и кръгло, чуждо лице.
Аз не те помня. Аз вече те нямам...
Защо натрапливо идваш
да светиш в съня ми?
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.
|