Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕСЕН
μέλος1
web | София
под луната
Хората са звуци на кавал
и думи от песен -
отминали са много разнородни хора,
но връзката им с нас
и с хората след нас
остава:
не хората,
не расите -
а песента
се нарича Род човешки...
Виждам всички хора
да се хващат на хорото
като ноти
в петолиние...
Духът на Създателя
е вечната музика в нас!
Моите спомени
са звуци на кавал
и думи от песен -
отминали са много светли и ужасни дни,
но връзката им с днес
и с неразгадаемото Утре
си остава:
не това, което виждам,
не което чувам и докосвам, и извършвам -
а песента
аз наричам Свое
съществуване.
Аз съм нищо - точка - изгоряла нота...
Духът на Създателя
е вечната музика в мен!
1. Музикалният, ритмичният елемент в поезията.
[обратно]
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.
|