Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАЯТ НА ГРАДА

web | София под луната

1.

Когато скитам сам на края на града,
когато идва срещу мен с вечерницата
                                          източният вятър -
аз зная
идва Краят
на Града...

2.

Обичам края на града.
Обичам да вървя по тая граница
и в себе си да примирявам
две воюващи империи...

Отсам са къщите на София -
квартални кучета, крайградски вади,
комините изхвърлят мрачни фуги -
пъклен орган,
свирят черни дробове на влакове,
мирише на озон и кокс.

Една кубична кула
с хиляди пламтящи в залеза очи
подобно Аргус пази мълчаливата тълпа,
която се прибира от завода,
навела своята глава на тъжна крава.
След малко вечен горски вятър
ще приспи жестокия пазач -
в очите му ще заискрят неонови кошмари -
влажни шахти, асансьори, саждени тръби.

Под вехнещите кестени последният трамвай
ще вие на завоя.
Но напразно!
Хората ще бъдат вече у дома си -
вятърът ще ги отнася към кварталните
звезди над Витоша...

Обичам да живея в края на града.
Дори ако градът е само
една самотна спалня -
пак ще заспивам с поглед към прозореца,
за да гледам звездите.

Отвъд е Витоша -
студена като божията Майка...
Мъртъв ли е Той?
Цветя на меланхолията, капки по къпините,
напръскани от ветровит екстаз
                                            обрасли хълмове -
под залеза лилави,
тъмносини под звездите...
Трябва да възкръсне!
Той умря, за да възкръсне.

Обичам края на града.
Като небето - чист, неразгадаем
е краят на града.
Като небето - граница от въздух
между електричеството и звездите...

3.

Виждам човека
да прекрачва
огнената линия на хоризонта.
Не виждам само -
цвете
или меч
е издигнал величаво над главата си?

Но все едно!
Човекът носи своя кръст...

Човекът е с единия крак в Небето.

 

 

© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.