Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЙ СЪНУВА МОЯ ЖИВОТ

web | София под луната

Над кофи за боклук,
над пусти, кални тротоари,
над мъката безпаметна на този
полунощен фал, над мъката
се спуска древен вятър
и довява
на надеждата студените кристали...

Идат снеговете! Тракат
тъмните витрини срещу вятъра
и съска синя змийската реклама
над аптеката - хипнотизира ме,
хипнотизира ме сияйната змия на времето -
парализира ме
времето, което ни лекува
и убива.
Виждам -
горе в планината грее преспа -
тътнат тъмни пориви на вятъра -
лисици вият, светят жълти павилиони,
в преспата
зеят пори - зреят
бездните на вцепененото съзнание...
Аз виждам
и се смея...

срещу снеговете, срещу ледения вятър,
който насълзява изкълваните очи,
се смея... зная,
че тревата спи и чака
стоплена под снеговете... Знай:
"когато обсадят челото ти четирсет зими"
вятърът е знак,
че скоро, много скоро
върху кухия ти череп ще расте тревата...
живата, отровната трева...

Снеговете
носят дъх на лято
и надежда -
дъх на искана,
изгубена любов...
Лятната трева
дъхти на сняг и пустота...
И какво тогава ни остава?
Освен отново да чакаме зимата.

Защото целта е и самото чакане.
Защото обещаното блаженство
е в самата мъка.

Защото Бог съществува
само в нашта вяра, че съществува.

Аз чакам. Без да знам кого.
Аз виждам и не разбирам
Животът може би наистина е сън...
Но кой
така тревожно сънува
моя живот?

 

 

© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.