КОЙ СЪНУВА МОЯ ЖИВОТ

web | София под луната

Над кофи за боклук,
над пусти, кални тротоари,
над мъката безпаметна на този
полунощен фал, над мъката
се спуска древен вятър
и довява
на надеждата студените кристали...

Идат снеговете! Тракат
тъмните витрини срещу вятъра
и съска синя змийската реклама
над аптеката - хипнотизира ме,
хипнотизира ме сияйната змия на времето -
парализира ме
времето, което ни лекува
и убива.
Виждам -
горе в планината грее преспа -
тътнат тъмни пориви на вятъра -
лисици вият, светят жълти павилиони,
в преспата
зеят пори - зреят
бездните на вцепененото съзнание...
Аз виждам
и се смея...

срещу снеговете, срещу ледения вятър,
който насълзява изкълваните очи,
се смея... зная,
че тревата спи и чака
стоплена под снеговете... Знай:
"когато обсадят челото ти четирсет зими"
вятърът е знак,
че скоро, много скоро
върху кухия ти череп ще расте тревата...
живата, отровната трева...

Снеговете
носят дъх на лято
и надежда -
дъх на искана,
изгубена любов...
Лятната трева
дъхти на сняг и пустота...
И какво тогава ни остава?
Освен отново да чакаме зимата.

Защото целта е и самото чакане.
Защото обещаното блаженство
е в самата мъка.

Защото Бог съществува
само в нашта вяра, че съществува.

Аз чакам. Без да знам кого.
Аз виждам и не разбирам
Животът може би наистина е сън...
Но кой
така тревожно сънува
моя живот?

© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.