Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ

web | София под луната

На Константин Павлов

1.

По улицата приближава
сакатият в количката.
Какво чудовищно дете!
Краката му отдавна са умрели.
Но той върти скрибуцащото колело
с ръка,
по-груба от ръката на съдбата.

А хлапетиите го гонят
и се катерят по количката.
Това е страшно удоволствие
за всички тях.

Сакатият е горд и силен
в своята каляска.
Той е царят на света! -
Със желязна длан върти
колелото на историята...
Искам и за мен
това стихотворение
да бъде царствена каляска!
Аз също имам нужда да се чувствам
силен и достоен.
Аз също имам
само спомени
за почва под краката си -
за корен.

Разрешете, моля, на сакатия
да ви повози!

2.

София...
Защо са облепени с некролози
коридорите и стаите
на моя град?
Помина се дядо ми...
Почина баща ми...
Отиде си Първото българско царство..
Отиде и Второто българско царство...

Ако смъртта е задължително условие,
за да живеят вечно
хора и народи,
ако действително са съвършени
само свършените
времена,
защо са облепени с некролози
нервните канали и площадите
на нашите мозъци?
Ако действително покойните
са най-добрите,
съвършените -
защо скърбим?

3.

Като юноша любимото ми място
за размисъл и за разходка
бяха гробищата.
Там през юли
никой не коси
тревата на забравата.
Там над спомените се люлеят
бълнуващи тополи.
И вятърът довява топли викове на птици...
или откъслечни
отвъдни гласове...
Виждах камъните с надписи
като пожълтели зъби,
които шепнат и се смеят
към небето.
И това е мойта българска
трудна, но нестихваща усмивка!

Видях я после на лицето на сакатия...

4.

Но защо са облепени с некролози
коридорите и стаите
на вятъра?
Защо ни плаши
непрестанното прераждане?

"Живеем и полуживеем..."
и падаме не в бой за свобода,
а покосени
като тревата на забравата...
"Живеем и полуживеем..."
Зашили сме живота си в дюшека
и умираме насън...

Който не падне в бой за свобода -
той умира.

 

 

© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.