ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В УКРАЙНА

Стилиян Стоянов

web

Първите масови преселения на българи в териториите на днешна Украйна и Молдова датират от началото на 19. век. След няколкото руско-турски войни българи, основно от югоизточните и североизточните райони на днешна България, се преселват в областта Бесарабия. В официалните истории на преселването се акцентира върху това, че българите се спасяват от зверствата на турците. Това не е съвсем коректно. Действително, страхът от отмъщение за подкрепата, която оказват на руските войски по време на войните, кара немалка част от хората да се преселят. Не по-малко силни са обаче и чисто икономическите мотиви. Българите - преселници, както и преселниците от други националности (германци, поляци, чехи) се ползват от значителни икономически и граждански привилегии - да речем всяко семейство получава по 50 декара земя и 10 златни рубли, освободено е от данъци за 10 години, мъжете са освободени от воeнна повинност. Освен това Русия осигурява толерантно отношение към религията и към битовите традиции на преселниците. Така че към Бесарабия се отправя инициативна и предприемчива част от българското население.

Първият голям културен и просветен център на българите колонисти е откритата с указ на молдовския княз Николай Богориди през 1858 г. Болградска гимназия. За значението й говорят имената на нейните възпитаници: Александър Теодоров-Балан, Димитър Агура, Александър Малинов, Данаил Николаев, Димитър Греков.

В периода 1860-1862 г. към земите на днешната запорожска област на Украйна (Таврия) се отправят два големи потока от българи. Първият е от бесарабски българи, които напускат своите колонии в Бесарабия, вторият е от българи от видинско. По-голямата част от видинските българи не успяват да се адаптират към новите условия и се връщат в България. Бесарабските остават в Таврия и основават над 30 села. Още в средата на 60-те години на 19. век те поставят въпроса за свои училища. В резултат на техните усилия и на съдействието на руските власти в една от големите колонии, Преслав, е открито Централно българско училище.

Интересен нюанс придобива развитието на просветното дело сред българите през 20-те и 30-те години на 20. век. През 1921 г. отново в с. Преслав е открит Педагогическият техникум, който продължава своето съществуване до 1936 г. Пак по това време е създаден Българският театър в Одеса. В Харков е създадено издателство за литературите на националните малцинства (Укрнацменшиздат), в което има и българска секция. Издават се вестници и списания на български език. Нюансът е, че цялата тази просветна и културна дейност е силно идеологизирана в болшевишки дух. Ето няколко характерни заглавия на периодични издания: "Млад ударник", "Агротехника в масите", "Българска правда", "Социалистическа крепост", "Ленинско знаме", "Сталинска правда", "Колективно поле", "Ударник на втората петилетка", "Колхозен труд". Литературата на български език, с редки изключения, е също силно идеологизирана и посредствена като художествено равнище. Сред известните имена на тази литература са прозаиците Николай Фуклев и Мишо Хаджийски, поетите Димитър Марков и Иван Гедиков. От тези имена като че само прозата на Мишо Хаджийски е в състояние да предизвика интерес у съвременния читател.

Цялата дейност по подкрепяне и толериране на националните малцинства рязко спира след 1936 г. Нещо повече: културните и стопанските елити на малцинствата, в това число и българското, са масово и жестоко репресирани. Естествено, за никаква организирана просвета и култура не може да се говори. Езикът се предава от поколение на поколение, и то само в селата с компактно българско население. В градовете, където българите се разтварят в рускоезичната общност, българският език започва да изчезва.

За възраждане сред българите в Бесарабия и Таврия започва да се говори през втората половина на 60-те години на 20. век. Тогава в Кишинев се появяват стихосбирки на български език. Първата от тях е излязлата през 1967 г. "Моя южна равнина" на Петър Бурлак - Вълканов. В много голяма степен движението за възраждане на българската просвета и култура през 60-те - 80-те години има характеристиките на дисидентско. Благодарение на него в началото на 90-те години на 20. век, след разпадането на Съветския съюз и създаването на независимите държави Украйна и Молдова, стана възможно новото възраждане на просветата и културата сред българите в Бесарабия и Таврия. Нужно е да се подчертае, че този процес днес е важна част от държавните отношения между България, Украйна и Молдова.

Постановление 103 на Министерския съвет на Република България от 1993 г. регламентира приема на етнически българи в български висши учебни заведения. Всяка година България приема около 100 студенти от Украйна по най-различни специалности.

В резултат от различни споразумения между министерствата на образованието и науката на България и Украйна в Украйна работят преподаватели от България. Те преподават български език и литература, история, български музикален фолклор и хореография в Болградската гимназия, в украино-българския лицей в гр. Приморск, в селата на Одеската и Запорожската област. В държавните и в педагогическите университети в Одеса, Мелитопол, Запорожие и Бердянск също има български преподаватели. Специалността българска филология в рамките на общата специалност славянска филология се изучава в националните университети "Тарас Шевченко" в Киев, където има български лектор, и "Иван Франко" в Лвов. Изобщо присъствието на българистиката и като теоретична филологическа специалност, и като приложна дисциплина е добре застъпено в образователната система на Украйна. В селищата с компактно българско население е въведен факултатив по български език и литература в основните и средните училища. Преподавателите са българи, граждани на Украйна, по-голямата част от които или са получили своето образование в България, или многократно са специализирали в българските институти за повишаване на педагогическата квалификация. В последните 1-2 години в рамките на Министерството на образованието на Украйна се разработиха програми по български език и литература. Пишат се и учебници.

Разбира се, времето на глобализацията не е най-доброто за развитие и съхраняване на българския език сред българите в Украйна. По същество те в най-добрия случай са билингви. Естествено е, че основните езици за общуване са украински и руски и това постепенно води до изтласкване на българския език. Прави впечатление обаче силно емоционалното отношение към езика и културата на България. Българите не са загубили усещането за спецификата на своята етническа принадлежност. И в наши дни те развиват култура, за която малко се знае в България. Съществуват множество ансамбли за фолклорно пеене и танци, създава се интересна и специфична литература на български език, има много добри художници - етнически българи.

© Стилиян Стоянов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 5
© Електронно списание LiterNet, 08.01.2007, № 1 (86)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 5.