В ЗИМНАТА ГРАДИНА

web

На Владо Янев

Когато четох Фернандо Песоа, разбрах,
че само природата може да е съвършена,
че само улицата на Фернандо може да побере човешкия мравуняк,
че поезията се пише, както се диша.

Когато четох Фернандо Песоа, много страдах,
защото съзнавах, че съм нищо,
а в лудниците на света толкова хора се изживяват като гении...

Когато пресичах оживеното кръстовище на моя малък град,
една жена нетърпеливо ме заглеждаше.
Давах си вид, че съм потънал в себе си,
а бях потънал в нея
и се тътрех след походката й гъвкава.

Филмовите ми сравнения не бяха в нейна полза,
но кой ти гледа филм по обед, насред улицата,
а тя се обърна, изчака ме и викна:
- Господине, така ли ще мълчите до дома ми!
- Не, госпожо! Фернандо Песоа ми каза, че сте съвършена като природата,
а всяка моя дума ще ви направи грешница,
и друго,
ако все още сме облечени
това не значи, че не съм поклонник на цветята.

В зимната градина на живота
градинарят с цигара и шапка
дълго съзерцава розата, преди да я откъсне.

© Сашо Серафимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2006, № 12 (85)