ВЪЗМЪЖАВАНЕ

web

Затoплен от сърце, с език отвързан,
живота си нарекох свобода.
Проклех света небесен и надзърнах
над плуващите облачни стада.

А горе някой, мълнии замятал,
дърветата край мене окоси.
Изплашен аз се проснах на земята -
загубил ум, с настръхнали коси.

Но свърши се. Гората спря да плаче,
засвири на зеления роял.
По тънката пътека плахо крача,
след първата си битка оцелял.

Водата галя, рибата изяждам,
обличам къса риза от листа,
извършвам първата любовна кражба
и първи враг заравям във пръстта.

Затоплен от сърце, с език отвързан,
приех отгоре първия закон.
И станах праведен, и станах дързък -
с език за бунт и със душа за дом.

© Сашо Серафимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2005, № 7 (68)